“Floreres” y conchas - Цветни камбани - Flowers and shells

La belleza está a nuestro alrededor – tan solo necesitamos abril los ojos y el corazón para ella. Los preciosos “floreres” o “campanes”, elementos decorativos tradicionales de Mallorca que encuentran su mejor ubicación sobre baúles antiguos y canteranos, lo confirman. Están elaborados de simples conchas como las que cada uno ha recogido en la orilla del mar y se ha llevado a casa como recuerdo del momento feliz. Pero hay gente que va más allá del juego infantil de recogerlos en la orilla del mar – estos son los verdaderos artistas que los convierten en el adorno espectacular.

Ningún buscador de conchas revela los lugares a que acude para hacerse con las especies más excepcionales, pero las más comunes pueden encontrarse incluso en la Playa de Palma. Aunque, eso sí, entre la arena de un balneario puede haber miles, y a pocos metros la búsqueda puede resultar inútil. Todo depende de donde se ubiquen, mar adentro, las zonas de criadero. Para elaborar capullos blancos, las conchas más apropiadas se encuentran en las playas de Santa Ponça y Palma Nova; las de Santa Licia son más frecuentes en Son Serra de Marina, aunque cada vez hay menos; las conchas pequeñas, alargadas y lilas aparecen entre los balnearios 8 y 10 de s´Arenal. En la calita de Cala Gamba se encuentran las más pequeña, verdes y rojas, útiles para hacer los botones centrales de las flores. Para elaborar una sola flor de la campana de cristal de frutos de mar pueden llegar a utilizarse quinientas conchas, un trabajo de extraordinaria delicadeza y en Mallorca la tradición de las campanas cuenta con artesanas que han heredado su arte de generación en generación.

En el proceso de elaboración de las “campanes”, después de la búsqueda de las conchas y caracoles, que requiere tiempo y paciencia, y espíritu explorador, es necesario clasificar todo el material por tamaño y color, antes de emprender la tarea de confeccionar cada una dе las flores. Una flor elaborada con un centenar de conchas puede exigir hasta dos horas de trabajo, y son necesarias medio centenar de flores para elaborar una campana.

No es hasta que se dispone con todas las flores que empieza el proceso de la composición de la campana, y es preciso disponer de la base de madera apropiada y un eje central. Con las mismas flores se establecen puntos de referencia más allá de las cuales ninguna puede sobresalir, porque si no, no sería posible calzar luego la campana de cristal. Cuanto más se avanza en la composición más difícil s hace enganchar las flores al eje central. Colocar la ultima sin desplazar las demás es un autentico reto. Pero el resultado es una belleza y una alabanza al espíritu creador del artesano enamorado del mar y la naturaleza.

Красотата е винаги около нас – нужно е само да отворим очите и сърцата и за нея. Доказват го и прекрасните цветни камбани, един много типичен и трдиционален за Майорка декоративен елемент, чието обичайно място е върху стари скринове или ракли. Изработват се от обикновени мидени черупки, като ония, дето всеки е събирал по морския бряг и е отнасял в къщи за спомен от щастливите дни.  Има обаче хора, които не само се забавляват по детски да ги събират по пясъка – те са истинските майстори, които ги превръщат в изключителни украшения.

Никой търсач на миди не разкрива местата от които събира най-редките и изключителни видове мидени черупки, но най-обичайните могат да се намерят и по плажа на Палма. Трябва де се признае, обаче, че в пясъка на една плажна зона може да има хиляди, а в на няколко метра встрани търсенето да е безполезно. Всичко зависи от това къде са разположени, навътре в морето, местата където се въдят. Най-подходящите черупки за изработването на белите пъпки например се намират по плажовете на Санта Понса и Палма Нова; от вида Санта Лусия се намират най-вече в Сон Серра де Марина, макар да намаляват все повече; дребничките продълговати и лилави черупчици се намират междъ озна 8 и 10 на плажа на Аренал. В заливчето на Кала Гамба се намират най-ситните зелени и червени, с които се изработват централните части на цветята. За узработването на едно единствено цвете за стъклена камбана могат да се използват до петстотин мидички, работе изключително деликатна, а на Майорка тази традиция има майсторки, които са наследявали занаята от поколение на поколение.

В процеса на изработване на цветните камбани след търсенето на мидичките и охлювите, което изисква време, търпение и изслдователски дух, иде ред на класифицирането на всичкия материал по големина, форма и цвят, преди да се започне изработването на свяко цвете. Едно цвете, изработено от стотина черупки може да изиска до два часа работа, а за сформирането на една камбана са нужни поне петдесет цвята!

Процесът на “сглобяване“ на камбаната може да започн едва когато са готови всички необходими цветя, и е задължително да има подходяща дървена основа и централна ос. Със самите цветя се задават точки за референция, които не могат да бъдат прекрачвани, защото иначе би било невъзможно поставянето на стъклената камбана накрая. Колкото повече напредва композицията, тлкова по-трудно става закрепването на цветята към централната ос. Да се постави последното цвете без да се разместят останалите е истинско предизвикателство. Резултатът обаче  се отплаща с невероятна красота и е възхвала на творческия дух на своя създател, влюбен в морето и природата.

Beauty is everywhere around us – we just need to open our eyes and hearts to see and enjoy it. The magnificent “floreres” or crystal bells are traditional and very typical Majorcan decoration element, usually set on antique trunks, confirm my statement. Elaborated with simple shells like those which anyone of us has once gathered on the seashore and taken home as a memory of the happy moments. But some people go much further than the children’s game of gathering them from the sand – these are the real artists who transform the shells in a spectacular piece of decoration.

None of the real shell seekers would reveal the places where he finds the more rare pieces, although the ordinary sea shells you can even find on the beach of Palma. It is important to have in mind that in one zone there may be thousands of them and just a few meters away the search can be useless – it all depends on where the living colonies are deep in the sea. The best shells to elaborate the white flower buds are found on the beaches of Santa Ponsa y Palma Nova; the Santa Lucia type can be found at Son Serra de Marina although it’s getting more difficult every time; the small longish purple shells appear between zones 8 and 10 of the Arenal beach. The small inlet of Cala Gamba can surprise you with smallest green and red ones which are used to make the flower center. The elaboration of just one flower may require up to five hundred shells – an extremely delicate job for which the Majorcan tradition counts on artist who had inherited the art in generations.

 The process of elaboration of the “bells” requires first finding and gathering shells and winkles, which takes its time and needs patience apart of being a good explorer, and then all the material has to be classified by form and color. Only having completed all those labors the artist can start to elaborate each one of the flowers. The preparation of a flower consisting of a hundred shells may require up to two hours of work and to form a bell at least fifty flowers are needed.

The arrangement of the bell can start only when all necessary flowers are available, there is a suitable wooden base and a central axle. With some of the flowers the artist defines the reference points which should be kept in the arrangement or otherwise putting the glass bell would be absolutely impossible. Every new flower is more difficult to connect to the axle and the installation of the last one without moving the rest of the flowers is a real challenge. Finally what we see is an exceptional piece of art and beauty.

Serra de Tramuntana - Планината Трамунтана - Tramuntana Mountain

Ya toca contar sobre la Tramuntana – tan bella y especial que ha sido declarada Patrimonio de la Humanidad. Para mi la Tramuntana es probablemente la parte más bella y atractiva de la isla. Parece un poco raro ya que provengo de una tierra bastante llana y rica, acariciada por Danubio, pero la verdad es que la Serra acoge rincones conde encuentro tilas y cerezos que siento como paisanos míos y también vistas de árboles rojos y dorados en otoño, a veces la nieve en las cimas y lejanas…  y esto me hace sentir mejor. Tengo mis razones para adorar a la montaña mallorquina y estoy segura  de que tú también encontrarás muy pronto las tuyas. Esta Serra magnifica se puede conocer siguiendo el primer sendero de largo recorrido de los Baleares – la Ruta de Pedra en Sec (GR 221).  La Ruta (GR 221) tiene unos 90 km de longitud y en general sigue los antiguos caminos y senderos de montaña que aseguraban la comunicación entre la gente que vivía en la Serra en pueblos y casas de campo,  en cabañas de pastores o carboneros, en casas de pescadores dispersas en parajes impensables. Me fascinan los viejos caminos empedrados – me hacen pensar en la gente que los trazó, las manos que elegían y preparaban cada piedra de su construcción – aquellos “mergers” sin nombres pero con la sabiduría ancestral que a lo largo de los siglos transmitieron su maestría y lograron a construir todos estos caminos, paredes de terrazas, casas de nieve y grandes masías. Lo curioso es que había una medida obligatoria en la construcción de estos caminos – la anchura de siete palmos que aseguraba la posibilidad del paso de los caballos con carga que transportaban lo que era necesario para la población.

El nombre de la Serra proviene del nombre de un viento frio y fuerte – el viento de Tramuntana (de tras de la montaña) que viene de norte u oeste y que la majestuosa Serra mallorquina para a buen grado protegiendo el resto de la isla del frio pero también llevando se en recompensa la mayor parte de las lluvias que este viento suele traer. Así la Serra de Tramuntana absorbe y filtra entre sus piedras calizas las apreciadas gotas de la lluvia y asegura bastante humedad para los árboles y plantas que cubren buena parte de su superficie y agua potable para la gente, los animales y los pájaros que llenan con sus cantos el aire puro y dulce de la montaña. Hemos de recordar que el hombre ha intervenido mucho durante los siglos en la vida de la Serra y no siempre por el bien de todos. Desde tiempos ancestrales los mallorquines han talado encinas para convertirlas en carbón, para hacer cal o simplemente para abrir sitio para sus cultivos. No en vano al lado de todos los senderos y caminos en algún momento encontramos hornos de cal o de carbón. Poco a poco estas actividades han cambiado el manto verde que cubre la Tramuntana y los pinos mediterráneos que crecen mucho más rápido han invadido tierras que antes eran cubiertos con encinares húmedos y sombríos. Pero también hemos de reconocer que la recogida de leña y el pastoreo han preservado los bosques de los incendios que tanto sufrimos hoy en día incluso con las prohibición de hacer fuego en los meces secos y peligrosos. ¿A que no te imaginabas que en una isla tan pequeña se practicaba la trashumancia? Pues es verdad – los rebaños de ovino de Llucmajor eran traídos por caminos de trashumancia a pasar temporadas en fincas de la Serra. Ya nadie aprovecha las ovejas para limpiar olivares – una práctica tan sencilla y sostenible que cuando me explicaron en qué consistía me quedé alucinada. Pues los olivares eran divididos en parcelas cerradas con vallas y puertas y los dueños encerraban las ovejas en una parcela por unos días – hasta que comieran todos los brotes innecesarios de los olivos, toda la hierba y hojas caídas, y así a la vez se ahorraban un trabajo mientras los excrementos de las ovejas servían de abono. Una vez completada la tarea simplemente movían las ovejas a la siguiente parcela del olivar. Es una lástima dejar que se pierda esta práctica y más ahora, cuando cada vez nos damos cuenta lo importante  que es volver a la sostenibilidad.  

Vistas  - Tramuntana views - Гледки от планината

Иде ред  да ти разкажа за планината Трамунтана – туй хубава и неповторима, че преди дни беше обявена от Юнеско за Културно и природно наследство. За мен Трамунтана е може би най-красивата ъ привлекателна част от острова. Може да звучималко  странно –аз съм от една равнина със заоблени чернозенми хълмове и милвана от Дунава, но в пазвите тази майоркинска планина откривам липи и черешови дървета, които са ми като земляци, виждам златисти и алени шуми през есента  или сняг по далечни врхове /тук са голяма рядкост/ и това ми радва душата. С две думи - имам си причини да обичам тази планина ъ съм сигурна, че и ти лесно ще откриеш твоите щом решиш да я опознаеш. Най-лесно е следвайки първият голям туристически маршрут на Балеарските острови – Маршрутът на сухия градеж Ruta de Pedra en Sec (GR 221). Той е дълъг около 90 км и като цяло ползва старите планински пътища и пътеки, които векове наред са свързвали хората, населявали планината в села, паланки, къшли и въглищарски бараки, в рибарски къщи кацнали на невероятни места. Очароват ме тези стари каменни пътища – карат ме да се замисля за хората, които са ги прокарали, за ръцете избрали и одялали всеки камък положен в тях – ония безименни каменари, получили и предали на полколения древното умение и търпение, с които са съградени тези пътища, подпорни и терасиращи дувари, каменни ледници и огромни господарски къщи. Любопитното е, че е имало задулжителна мярка за строежа на тези пътища – да са широки седем педи. Толкова трябвало, за да могат да минават по тях натоварените със самари коне, с които се пренаяло всичко необходимо за населението.

Името на планината Трамунтана иде от името на един студен и силен вятър – “от зад планината“, който напада острова от север или запад, но почти винаги планината го спира и запазва от него останалата част на острова. За отплата си присвоява голямата част от дъжда, който вятърът донася и чиито капки планината филтрира през своите варовикови пазви, осигурявайки влага за растенията и дърветата, които я покриват и разкрасяват, и хладна питейна вода за хората, животните и птиците, изпълвачи с песен сладкия и чист планински въздух. И да не забравяме, че човешката дейност е влияла силно върху живота на планината през вековете и не винаги за добро. Още от древността майоркинците са секли дъбовете из горите за да ги превърнат в дървени въглища, да приготвят вар или просто за да отворят място за нивица. Малко по малко тези сечи са променили характера на горите, покриващи части от планината и средиземноморският бор, който расте значително по-бързо, е изместил до голяма степен сенчестите и влажни дъбови гори. Но трябва да признаем, че събирането на дърва за огрев и отглеждането на овце е запазвало горите от пожари по-добре отколкото успяваме да го направим днес, въпреки забраната да се пали огън на открито през сухите месеци от април до октомври. И се обзалагам, че не си си и представял, че на толкова малък остров се е практикувало миграция,  но стадата от Люкмайор например са били водени на планински пасища за определени периоди. Вече никой не ползва овцете за чистене и поддържане на маслиновите градини – проста и изключително устойчива практика, както е модерният термин. Когато я ми обясниха за пръв път останах слисана – принципно маслиновите градини /оливари/ са разделени на парцели с огради и портички. Вкарват овцете в един парцел и ги държат тал няколко дни докато опасат и почистят тревата и младите леторасли на дърветата, както и опадалите листа /особено след обирането на маслините/, междувременно  разпръскват и овчият тор по целия парцел. Щом единият парцел е готов, преместват овцете в следващия, а междувременно овчарят може и да си почине. Ето ви една практика, която не бива да се изгубва, и още по-малко днес, когато се налага да търсим отново път към устойчивото ни съществуване.

Pedra en sec - terrazas y mansiones - Dry stone terraces and maisons - Градеж “сух камък“ - терасиране и сгради

It’s time that I tell you something about the Tramuntana Mountain – so beautiful and so special that a few days ago UNICCO declared it Humanity Heritage. For me the Tramuntana Mountain is perhaps the most beautiful and attractive part of the island. This may be considered strange, having in mind that I come from a land of flat and very fertile hills, lovingly caressed by the Danube river. But in the beautiful valleys of this mountain I found tila /lime tree/ and cherry trees which I consider almost like childhood friends, as well as red and golden leaves in autumn, white snow in far peaks in winter sometimes…  and they make me feel much better.  To cut it short – I have my good reasons to adore the Tramuntana and I’m pretty sure you’ll easily find yours. You can start exploring the magnificence of the mountain walking the first long hiking route Ruta de Perda en Sec GR 221 /Rout of the Dry Stone Building/. The GR 221 is about 90 km long and in general follows the old stone roads and paths which ensured the communications between the inhabitants of the mountain no matter if they lived in villages, remote houses, shepherd’s barracks or fisherman’s houses popped on incredible sites. I’m fascinated by the old cobbled roads – they make me think of the people who traced them and of the hands that chose and prepared each stone for them, think of the nameless “margers” /masons/ who passed their ancient knowledge through generations while built the support walls, the great mansions, terracing walls and those roads. May sound curious but there was an obligatory width of seven spans which was necessary for the passage of the horses which transported all necessary goods around the mountain.

The name Tramuntana originates from the name of a cold strong wind that blows from North or West – the wind from behind the mountain, and which the majestic mountain stops in most occasions, receiving in return the major part of the rains that this wind brings to the island. And thus the Tramuntana absorbs and filters through its lime stone the precious water for its forests and plants, for the people and animals that inhabit it and for the birds which fill the sweet pure air with their songs. We shouldn’t forget that through all the centuries human activity has altered significantly the outlook of the Tramuntana Mountain – cutting oak trees for construction, to convert it in vegetal carbon or to prepare lime allowed the Mediterranean pine tree to invade large territories which once were covered with mixed forests due to its relatively quicker growth. On the other hand the free sheep breeding and wood recollection diminished significantly the forest fires – a serious problem which we face each summer in spite of the prohibition to make any fire during the warm and dry months of the year. And can you possibly imagine that on such a small island the seep herds used to migrate from the flat lands of Llucmajor to mountain estates and spend certain periods there? Well – unbelievable or not that was the usual practice, as well as using the sheep to keep clean the olive gardens. When I first heard of this simple and efficient practice I was stoned with surprise. I had noticed that the olive gardens were divided, unnecessarily as I imagined, with fences and doors within the same property. Then a Majorcan man explained that they used to close the sheep in one of those sectors till they ate all the herbs and fallen leaves and shoots of the olive trees spreading meanwhile their excrements as a natural fertilizer. Once the cleaning was completed they just had to move the sheep to the next sector – a practice so sustainable and giving some rest to the shepherd which we must not let vanish now, when we urgently need to go back to sustainable existence.   

 Viejo olivo - Маслиново дърво - Old olive tree

Otoño en Planicia - Есен в Планиция - Autumn in Planicia

Casas de pescadores - Рибарска махала - Fishermen houses