“Floreres” y conchas - Цветни камбани - Flowers and shells

La belleza está a nuestro alrededor – tan solo necesitamos abril los ojos y el corazón para ella. Los preciosos “floreres” o “campanes”, elementos decorativos tradicionales de Mallorca que encuentran su mejor ubicación sobre baúles antiguos y canteranos, lo confirman. Están elaborados de simples conchas como las que cada uno ha recogido en la orilla del mar y se ha llevado a casa como recuerdo del momento feliz. Pero hay gente que va más allá del juego infantil de recogerlos en la orilla del mar – estos son los verdaderos artistas que los convierten en el adorno espectacular.

Ningún buscador de conchas revela los lugares a que acude para hacerse con las especies más excepcionales, pero las más comunes pueden encontrarse incluso en la Playa de Palma. Aunque, eso sí, entre la arena de un balneario puede haber miles, y a pocos metros la búsqueda puede resultar inútil. Todo depende de donde se ubiquen, mar adentro, las zonas de criadero. Para elaborar capullos blancos, las conchas más apropiadas se encuentran en las playas de Santa Ponça y Palma Nova; las de Santa Licia son más frecuentes en Son Serra de Marina, aunque cada vez hay menos; las conchas pequeñas, alargadas y lilas aparecen entre los balnearios 8 y 10 de s´Arenal. En la calita de Cala Gamba se encuentran las más pequeña, verdes y rojas, útiles para hacer los botones centrales de las flores. Para elaborar una sola flor de la campana de cristal de frutos de mar pueden llegar a utilizarse quinientas conchas, un trabajo de extraordinaria delicadeza y en Mallorca la tradición de las campanas cuenta con artesanas que han heredado su arte de generación en generación.

En el proceso de elaboración de las “campanes”, después de la búsqueda de las conchas y caracoles, que requiere tiempo y paciencia, y espíritu explorador, es necesario clasificar todo el material por tamaño y color, antes de emprender la tarea de confeccionar cada una dе las flores. Una flor elaborada con un centenar de conchas puede exigir hasta dos horas de trabajo, y son necesarias medio centenar de flores para elaborar una campana.

No es hasta que se dispone con todas las flores que empieza el proceso de la composición de la campana, y es preciso disponer de la base de madera apropiada y un eje central. Con las mismas flores se establecen puntos de referencia más allá de las cuales ninguna puede sobresalir, porque si no, no sería posible calzar luego la campana de cristal. Cuanto más se avanza en la composición más difícil s hace enganchar las flores al eje central. Colocar la ultima sin desplazar las demás es un autentico reto. Pero el resultado es una belleza y una alabanza al espíritu creador del artesano enamorado del mar y la naturaleza.

Красотата е винаги около нас – нужно е само да отворим очите и сърцата и за нея. Доказват го и прекрасните цветни камбани, един много типичен и трдиционален за Майорка декоративен елемент, чието обичайно място е върху стари скринове или ракли. Изработват се от обикновени мидени черупки, като ония, дето всеки е събирал по морския бряг и е отнасял в къщи за спомен от щастливите дни.  Има обаче хора, които не само се забавляват по детски да ги събират по пясъка – те са истинските майстори, които ги превръщат в изключителни украшения.

Никой търсач на миди не разкрива местата от които събира най-редките и изключителни видове мидени черупки, но най-обичайните могат да се намерят и по плажа на Палма. Трябва де се признае, обаче, че в пясъка на една плажна зона може да има хиляди, а в на няколко метра встрани търсенето да е безполезно. Всичко зависи от това къде са разположени, навътре в морето, местата където се въдят. Най-подходящите черупки за изработването на белите пъпки например се намират по плажовете на Санта Понса и Палма Нова; от вида Санта Лусия се намират най-вече в Сон Серра де Марина, макар да намаляват все повече; дребничките продълговати и лилави черупчици се намират междъ озна 8 и 10 на плажа на Аренал. В заливчето на Кала Гамба се намират най-ситните зелени и червени, с които се изработват централните части на цветята. За узработването на едно единствено цвете за стъклена камбана могат да се използват до петстотин мидички, работе изключително деликатна, а на Майорка тази традиция има майсторки, които са наследявали занаята от поколение на поколение.

В процеса на изработване на цветните камбани след търсенето на мидичките и охлювите, което изисква време, търпение и изслдователски дух, иде ред на класифицирането на всичкия материал по големина, форма и цвят, преди да се започне изработването на свяко цвете. Едно цвете, изработено от стотина черупки може да изиска до два часа работа, а за сформирането на една камбана са нужни поне петдесет цвята!

Процесът на “сглобяване“ на камбаната може да започн едва когато са готови всички необходими цветя, и е задължително да има подходяща дървена основа и централна ос. Със самите цветя се задават точки за референция, които не могат да бъдат прекрачвани, защото иначе би било невъзможно поставянето на стъклената камбана накрая. Колкото повече напредва композицията, тлкова по-трудно става закрепването на цветята към централната ос. Да се постави последното цвете без да се разместят останалите е истинско предизвикателство. Резултатът обаче  се отплаща с невероятна красота и е възхвала на творческия дух на своя създател, влюбен в морето и природата.

Beauty is everywhere around us – we just need to open our eyes and hearts to see and enjoy it. The magnificent “floreres” or crystal bells are traditional and very typical Majorcan decoration element, usually set on antique trunks, confirm my statement. Elaborated with simple shells like those which anyone of us has once gathered on the seashore and taken home as a memory of the happy moments. But some people go much further than the children’s game of gathering them from the sand – these are the real artists who transform the shells in a spectacular piece of decoration.

None of the real shell seekers would reveal the places where he finds the more rare pieces, although the ordinary sea shells you can even find on the beach of Palma. It is important to have in mind that in one zone there may be thousands of them and just a few meters away the search can be useless – it all depends on where the living colonies are deep in the sea. The best shells to elaborate the white flower buds are found on the beaches of Santa Ponsa y Palma Nova; the Santa Lucia type can be found at Son Serra de Marina although it’s getting more difficult every time; the small longish purple shells appear between zones 8 and 10 of the Arenal beach. The small inlet of Cala Gamba can surprise you with smallest green and red ones which are used to make the flower center. The elaboration of just one flower may require up to five hundred shells – an extremely delicate job for which the Majorcan tradition counts on artist who had inherited the art in generations.

 The process of elaboration of the “bells” requires first finding and gathering shells and winkles, which takes its time and needs patience apart of being a good explorer, and then all the material has to be classified by form and color. Only having completed all those labors the artist can start to elaborate each one of the flowers. The preparation of a flower consisting of a hundred shells may require up to two hours of work and to form a bell at least fifty flowers are needed.

The arrangement of the bell can start only when all necessary flowers are available, there is a suitable wooden base and a central axle. With some of the flowers the artist defines the reference points which should be kept in the arrangement or otherwise putting the glass bell would be absolutely impossible. Every new flower is more difficult to connect to the axle and the installation of the last one without moving the rest of the flowers is a real challenge. Finally what we see is an exceptional piece of art and beauty.

Serra de Tramuntana - Планината Трамунтана - Tramuntana Mountain

Ya toca contar sobre la Tramuntana – tan bella y especial que ha sido declarada Patrimonio de la Humanidad. Para mi la Tramuntana es probablemente la parte más bella y atractiva de la isla. Parece un poco raro ya que provengo de una tierra bastante llana y rica, acariciada por Danubio, pero la verdad es que la Serra acoge rincones conde encuentro tilas y cerezos que siento como paisanos míos y también vistas de árboles rojos y dorados en otoño, a veces la nieve en las cimas y lejanas…  y esto me hace sentir mejor. Tengo mis razones para adorar a la montaña mallorquina y estoy segura  de que tú también encontrarás muy pronto las tuyas. Esta Serra magnifica se puede conocer siguiendo el primer sendero de largo recorrido de los Baleares – la Ruta de Pedra en Sec (GR 221).  La Ruta (GR 221) tiene unos 90 km de longitud y en general sigue los antiguos caminos y senderos de montaña que aseguraban la comunicación entre la gente que vivía en la Serra en pueblos y casas de campo,  en cabañas de pastores o carboneros, en casas de pescadores dispersas en parajes impensables. Me fascinan los viejos caminos empedrados – me hacen pensar en la gente que los trazó, las manos que elegían y preparaban cada piedra de su construcción – aquellos “mergers” sin nombres pero con la sabiduría ancestral que a lo largo de los siglos transmitieron su maestría y lograron a construir todos estos caminos, paredes de terrazas, casas de nieve y grandes masías. Lo curioso es que había una medida obligatoria en la construcción de estos caminos – la anchura de siete palmos que aseguraba la posibilidad del paso de los caballos con carga que transportaban lo que era necesario para la población.

El nombre de la Serra proviene del nombre de un viento frio y fuerte – el viento de Tramuntana (de tras de la montaña) que viene de norte u oeste y que la majestuosa Serra mallorquina para a buen grado protegiendo el resto de la isla del frio pero también llevando se en recompensa la mayor parte de las lluvias que este viento suele traer. Así la Serra de Tramuntana absorbe y filtra entre sus piedras calizas las apreciadas gotas de la lluvia y asegura bastante humedad para los árboles y plantas que cubren buena parte de su superficie y agua potable para la gente, los animales y los pájaros que llenan con sus cantos el aire puro y dulce de la montaña. Hemos de recordar que el hombre ha intervenido mucho durante los siglos en la vida de la Serra y no siempre por el bien de todos. Desde tiempos ancestrales los mallorquines han talado encinas para convertirlas en carbón, para hacer cal o simplemente para abrir sitio para sus cultivos. No en vano al lado de todos los senderos y caminos en algún momento encontramos hornos de cal o de carbón. Poco a poco estas actividades han cambiado el manto verde que cubre la Tramuntana y los pinos mediterráneos que crecen mucho más rápido han invadido tierras que antes eran cubiertos con encinares húmedos y sombríos. Pero también hemos de reconocer que la recogida de leña y el pastoreo han preservado los bosques de los incendios que tanto sufrimos hoy en día incluso con las prohibición de hacer fuego en los meces secos y peligrosos. ¿A que no te imaginabas que en una isla tan pequeña se practicaba la trashumancia? Pues es verdad – los rebaños de ovino de Llucmajor eran traídos por caminos de trashumancia a pasar temporadas en fincas de la Serra. Ya nadie aprovecha las ovejas para limpiar olivares – una práctica tan sencilla y sostenible que cuando me explicaron en qué consistía me quedé alucinada. Pues los olivares eran divididos en parcelas cerradas con vallas y puertas y los dueños encerraban las ovejas en una parcela por unos días – hasta que comieran todos los brotes innecesarios de los olivos, toda la hierba y hojas caídas, y así a la vez se ahorraban un trabajo mientras los excrementos de las ovejas servían de abono. Una vez completada la tarea simplemente movían las ovejas a la siguiente parcela del olivar. Es una lástima dejar que se pierda esta práctica y más ahora, cuando cada vez nos damos cuenta lo importante  que es volver a la sostenibilidad.  

Vistas  - Tramuntana views - Гледки от планината

Иде ред  да ти разкажа за планината Трамунтана – туй хубава и неповторима, че преди дни беше обявена от Юнеско за Културно и природно наследство. За мен Трамунтана е може би най-красивата ъ привлекателна част от острова. Може да звучималко  странно –аз съм от една равнина със заоблени чернозенми хълмове и милвана от Дунава, но в пазвите тази майоркинска планина откривам липи и черешови дървета, които са ми като земляци, виждам златисти и алени шуми през есента  или сняг по далечни врхове /тук са голяма рядкост/ и това ми радва душата. С две думи - имам си причини да обичам тази планина ъ съм сигурна, че и ти лесно ще откриеш твоите щом решиш да я опознаеш. Най-лесно е следвайки първият голям туристически маршрут на Балеарските острови – Маршрутът на сухия градеж Ruta de Pedra en Sec (GR 221). Той е дълъг около 90 км и като цяло ползва старите планински пътища и пътеки, които векове наред са свързвали хората, населявали планината в села, паланки, къшли и въглищарски бараки, в рибарски къщи кацнали на невероятни места. Очароват ме тези стари каменни пътища – карат ме да се замисля за хората, които са ги прокарали, за ръцете избрали и одялали всеки камък положен в тях – ония безименни каменари, получили и предали на полколения древното умение и търпение, с които са съградени тези пътища, подпорни и терасиращи дувари, каменни ледници и огромни господарски къщи. Любопитното е, че е имало задулжителна мярка за строежа на тези пътища – да са широки седем педи. Толкова трябвало, за да могат да минават по тях натоварените със самари коне, с които се пренаяло всичко необходимо за населението.

Името на планината Трамунтана иде от името на един студен и силен вятър – “от зад планината“, който напада острова от север или запад, но почти винаги планината го спира и запазва от него останалата част на острова. За отплата си присвоява голямата част от дъжда, който вятърът донася и чиито капки планината филтрира през своите варовикови пазви, осигурявайки влага за растенията и дърветата, които я покриват и разкрасяват, и хладна питейна вода за хората, животните и птиците, изпълвачи с песен сладкия и чист планински въздух. И да не забравяме, че човешката дейност е влияла силно върху живота на планината през вековете и не винаги за добро. Още от древността майоркинците са секли дъбовете из горите за да ги превърнат в дървени въглища, да приготвят вар или просто за да отворят място за нивица. Малко по малко тези сечи са променили характера на горите, покриващи части от планината и средиземноморският бор, който расте значително по-бързо, е изместил до голяма степен сенчестите и влажни дъбови гори. Но трябва да признаем, че събирането на дърва за огрев и отглеждането на овце е запазвало горите от пожари по-добре отколкото успяваме да го направим днес, въпреки забраната да се пали огън на открито през сухите месеци от април до октомври. И се обзалагам, че не си си и представял, че на толкова малък остров се е практикувало миграция,  но стадата от Люкмайор например са били водени на планински пасища за определени периоди. Вече никой не ползва овцете за чистене и поддържане на маслиновите градини – проста и изключително устойчива практика, както е модерният термин. Когато я ми обясниха за пръв път останах слисана – принципно маслиновите градини /оливари/ са разделени на парцели с огради и портички. Вкарват овцете в един парцел и ги държат тал няколко дни докато опасат и почистят тревата и младите леторасли на дърветата, както и опадалите листа /особено след обирането на маслините/, междувременно  разпръскват и овчият тор по целия парцел. Щом единият парцел е готов, преместват овцете в следващия, а междувременно овчарят може и да си почине. Ето ви една практика, която не бива да се изгубва, и още по-малко днес, когато се налага да търсим отново път към устойчивото ни съществуване.

Pedra en sec - terrazas y mansiones - Dry stone terraces and maisons - Градеж “сух камък“ - терасиране и сгради

It’s time that I tell you something about the Tramuntana Mountain – so beautiful and so special that a few days ago UNICCO declared it Humanity Heritage. For me the Tramuntana Mountain is perhaps the most beautiful and attractive part of the island. This may be considered strange, having in mind that I come from a land of flat and very fertile hills, lovingly caressed by the Danube river. But in the beautiful valleys of this mountain I found tila /lime tree/ and cherry trees which I consider almost like childhood friends, as well as red and golden leaves in autumn, white snow in far peaks in winter sometimes…  and they make me feel much better.  To cut it short – I have my good reasons to adore the Tramuntana and I’m pretty sure you’ll easily find yours. You can start exploring the magnificence of the mountain walking the first long hiking route Ruta de Perda en Sec GR 221 /Rout of the Dry Stone Building/. The GR 221 is about 90 km long and in general follows the old stone roads and paths which ensured the communications between the inhabitants of the mountain no matter if they lived in villages, remote houses, shepherd’s barracks or fisherman’s houses popped on incredible sites. I’m fascinated by the old cobbled roads – they make me think of the people who traced them and of the hands that chose and prepared each stone for them, think of the nameless “margers” /masons/ who passed their ancient knowledge through generations while built the support walls, the great mansions, terracing walls and those roads. May sound curious but there was an obligatory width of seven spans which was necessary for the passage of the horses which transported all necessary goods around the mountain.

The name Tramuntana originates from the name of a cold strong wind that blows from North or West – the wind from behind the mountain, and which the majestic mountain stops in most occasions, receiving in return the major part of the rains that this wind brings to the island. And thus the Tramuntana absorbs and filters through its lime stone the precious water for its forests and plants, for the people and animals that inhabit it and for the birds which fill the sweet pure air with their songs. We shouldn’t forget that through all the centuries human activity has altered significantly the outlook of the Tramuntana Mountain – cutting oak trees for construction, to convert it in vegetal carbon or to prepare lime allowed the Mediterranean pine tree to invade large territories which once were covered with mixed forests due to its relatively quicker growth. On the other hand the free sheep breeding and wood recollection diminished significantly the forest fires – a serious problem which we face each summer in spite of the prohibition to make any fire during the warm and dry months of the year. And can you possibly imagine that on such a small island the seep herds used to migrate from the flat lands of Llucmajor to mountain estates and spend certain periods there? Well – unbelievable or not that was the usual practice, as well as using the sheep to keep clean the olive gardens. When I first heard of this simple and efficient practice I was stoned with surprise. I had noticed that the olive gardens were divided, unnecessarily as I imagined, with fences and doors within the same property. Then a Majorcan man explained that they used to close the sheep in one of those sectors till they ate all the herbs and fallen leaves and shoots of the olive trees spreading meanwhile their excrements as a natural fertilizer. Once the cleaning was completed they just had to move the sheep to the next sector – a practice so sustainable and giving some rest to the shepherd which we must not let vanish now, when we urgently need to go back to sustainable existence.   

 Viejo olivo - Маслиново дърво - Old olive tree

Otoño en Planicia - Есен в Планиция - Autumn in Planicia

Casas de pescadores - Рибарска махала - Fishermen houses 

Tramontana - Планината Трамонтана -Tramontana mountain

¡Hola amigo! Hoy tenemos una noticia exelente - Unesco declaró ayer la Serra de Tramontana Paisaje Cultural de la Humanidad. Muy pronto te contaré más sobre esta joya de Mallorca y de España.

Днес имаме чудесна новина - планината Трамонтана е обявена от ЮНЕСКО за културно и пейзажно наследство. Съвсем скоро ще ви разкажа повече за нея.

Hi friends! We have a wonderful news today - Unesco has declared yesterday the Tramontana mountain Cultural Landscape. In a couple of days I´ll tell you more details about this wonderful part of Majorca.

Sabores mallorquines - Да вкусим Майорка - Taste Majorca

Ya habrás oído de las ensaimadas y la sobrasada mallorquina – todo turista que viene por aquí se lleva alguna caja con ensaimada.  El origen de estas dos delicias típicas de Mallorca se esconde en los siglos pero esto solamente ha ayudado a los maestros artesanos a perfeccionar sus recetas y técnicas. Yo personalmente adoro tanto la ensaimada – mejor que sea de crema o de cabello de ángel, como la sobrasada – me gusta más repartida no uniformemente con los dedos sobre  un buen pan moreno y con un poco de vino, aunque hay quien considera mejor presentarla encima de Galletas de Inca.

Pero hoy quiero contarte de otros platos sabrosos y humildes que representan lo mejor de la dieta mediterránea – las cocas y las sopas mallorquinas. Las cocas para mí son las pizas de Mallorca – fáciles de preparar y tan sabrosas. Se prepara una base de masa de harina, agua, aceite y levadura, extendida finamente en una fuente de horno de metal y encima de esta masa se distribuye el relleno que puede ser de mucha cebolla y atún, de pimientos rojos asados – mmmmm,  de trempó  o de verduras (con acelgas, perejil, sofritos y especies, decorado con finas rodajas de tomate encima). Puedes encontrar todos estos tipos de coca en cualquier panadería de Mallorca y incluso sin tener mucha hambre te aconsejo probar un trozo de la que te parece más apetitosa. Quedaras contento, ya lo verás.

Las sopas mallorquinas no son sopa. Sopas llaman a las finísimas rebanadas de pan moreno que me imagino se hacían para aprovecharlo cuando ya estaba muy seco. El mismo plato sopa mallorquina tiene dos variedades en general – las sopas de verano y las de invierno. Las sopas de verano se preparan con mucha cebolla, pimiento verde, repollo, acelgas, tomates y perejil. Las de invierno son con col y coliflor, espinacas sofritos, tomates y perejil. Todo primero sofrito y luego hervido al fuego lento y en un graxonera, olla de barro, que dicen que le da el sabor autentico. Cuando ya está listo, se saca todo de la olla, las sopas de pan se ponen en el fondo y encima se vierte toda la comida. Hoy en día la gente prepara las sopas de invierno con carne de cerdo, con un poco de butifarron - embutido típico de aquí, pero me han contado, que antiguamente las sopas eran un plato casi siempre vegetariano.
Estos son solo dos ejemplos de la sabrosa cocina tradicional que siempre ha aprovechado los productos de la temporada y así ha garantizado la mejor y más sana e económica manera de quitar el hambre de la gente – la verdadera y muy apreciada dieta mediterránea.

 Ensaimada lisa y con cabello de ángel - Енсаймада без пълнеж и с тиквено сладко  - Ensaimada with squash jam 

Sobrasada  - Собрасада 

Да вкусим Майорка

Вече може и да сте чували за майоркинската енсаймада /навит като баница тестен сладкиш/ и собрасада /типичен месен деликатес за мазане/ - всеки турист, минал от тук, отнася някоя кутия с енсаймада. Произходът и на двата деликатеса се губи в мрака на Средновековието, но това само е позволило на майсторите, които ги изработват, да усъвършенстват рецептите и начините на приготвянето им. Аз лично обожавам както енсаймадата  - най-добре да е с пълнеж от крем или кабельо де анхел /сладко от тиква/, както и собрасадата – рамазна неравномерно с пръсти бърху филия черен хляб и придружена с чашка вино, макар някои да твърдят, че най-добре е да се поднесе върху солени бисквити от Инка.

Днес обаче искам да ти кажа за други вкусни и скромни ястия, събрали в себе си най-доброто от средиземноморската диета – майоркинска сопа и кока. Кока майоркина за мен е местният вариант на толкова популярната в цял свят пица – лесни за приготвяне и много вкусни. Приготвя се маслено тесто от брашно, вода, зехтин и мая, разстила се в плитка метална тава и върху него се разстила плънката – много лук с риба тон, печени червени чушки – мммм, че вкусно! Или трампо, или пък със зеленина – аселга, пресен лук, магданоз и подправки, украсени най-отгоре с тънки резени домат. Почти всички разновидности могат да се намерят във всяка хлебарница из Майорка и дори да не сте гладни, съветвам ви да опитате едно парче от тази, която ви изглежда най-апетитна. Ще останете много приятно изненадани.

Майоркинската сопа не е супа. Сопа се наричат тъничките филийки черен хляб, които са нарязвали, за да го оползотворят, когато изсъхне много. Самото ястие сопа майоркина има две разновидности – лятна, и зимна. Лятната се приготвя с лук, зелен пипер, зеле, аселга, домати и магданоз. Зимната е от зеле, карфиол, спанак, пресен лук, домати и магданоз. Всички продукти първо се запържва, а после се оставят да покъкрят в глинена тенджера, за която се твърди, че е незаменима и придава специфичен вкус на ястието. Когато е готово, ястието се изважда от тенджерата, на дъното й се нареждат филийките хляб /сопас/ и ястието се връща върху тях. Сега зимната сопа обикновено се приготвя със свинско месо и бутифарон /местен колбас/, но са ми разказвали, че някога ястието е било главно вегетарианско.

Това са само два примера от вкусната традиционна майоркинска кухня, която винаги е ползвала сезонните плодове и зеленчуци и така е осигурявала най-доброто, здравословно и икономично изхранване на хората тук – истинската и тъй ценена средиземноморска диета. 

Coca de pimientos - Pepper coca - Kока с печени чушки

Coca de pescado - Fish coca - Кока майоркина с риба

Taste Majorca

You may have already heard about the ensaimada and sobrasada de Majorca – almost every knowing tourist who comes here takes away a box with ensaimada. The origin of those two typical Majorcan delicacies is lost in the centuries but that only helped the bakers and butchers to improve the recipe and the way of their preparation. I myself love both the ensaimada – a sweet bakery which I prefer filled with crème or with squash jam, and the sobrasada which I love to spread with my fingers on a slice of bread and accompanied with a glass of wine, although some people assure that it is best presented on Inca biscuits.

Today I’d like to tell you about two other tasty and humble dishes that represent the best of the Mediterranean diet – the coca and the sopa  de Majorca. The coca I consider to be the Majorcan pizza – easy to prepare and so tasty. First they prepare dough of flour, water, olive oil and baking powder. Then you spread the dough and over it you spread the filling, which can be made of anions and tuna fish, of baked red peppers – oh how I like that, of “trampo” or of leaf vegetables like spinach, green anions, much sparsely and decorated with fine slices of tomato. You can usually find almost all types of coca in every bakery all over Majorca and my advice is that you taste a piece of the variety which seams best to you. I bet that you’ll be quite pleasantly surprised.

The Majorcan sopa is not a soup. They call sopa those very slime slices of bread which I imagine were cut in this way just to make it usable when very dry and hard. The dish called Majorcan sopa has two main varieties – winter and sumer. The summer sopas is prepared of much anion, green pepper, some cabbage, acelgas, tomatoes and sparsely while the winter sopas contain cabbage, cauliflower, spinach, tomatoes and sparsely. All ingredients are first fried and then boiled slowly in the typical ceramic pot. When ready – take out the meal and spread the slices of bread on bottom of the pot then put back the meal on top of them. Now it’s really ready to serve. Nowadays the winter sopa is prepared with some pork and some butifarron /typical sausage/ but I was told that once it was almost strictly vegetarian dish. Any way – you’ll surely find it very tasty.

These are just two examples of the traditional Majorcan kitchen which has always used the seasonal products and so assured better, cheap and healthy nutrition of the local people – the real and much admired Mediterranean diet. 

Sopas mallorquinas de invierno y de verano - Majorcan  winter and summer sopa - Зимна и лятна сопа майоркина

Castillo Bellver - Крепостта Белвер - The Bellver Castle

Llevo unos días pensando cual  debe ser el próximo tema de que contar te y ayer el sonido de una gaita lo eligió por mí. ¿Has visto la imagen de un castillo redondo embellecer la vista de una cima al este de Palma? Bueno, esto sí que capta la mirada – Bellver, que proviene de “buena vista”. El castillo fue construido al principio del siglo XIV por orden del rey Jaume II en la cima de un monte de 112m de altura que no solo daba la posibilidad de vigilar la bahía de Palma sino también de contemplar las vistas maravillosas hacía la Tramontana. Es el único castillo circular en España y el más antiguo de los pocos otros castillos circulares en Europa. Circulares son tanto la planta y el patio, las tres torres y la torre de Homenaje, como la muralla y el foso alrededor. Para la construcción del castillo extrajeron piedra de una cueva-cantera en el mismo monte, lo que formó la parte subterránea, conocida como las cuevas de Bellver. Hoy en día esta parte está serrada por peligro de desprendimientos. Al ser construido para albergar la corte real de Jaume II de Mallorca, su estructura combina necesidades  palaciegas con elementos defensivos.

Lo que a mí me encanta es el patio circular con el brocal de la cisterna de agua y la vista de las dos plantas con los arcos elegantes y este sentido de leyendas e historia que da al visitante. En lo largo de los siglos de su historia el castillo ha servido como palacio, fortaleza y como prisión. Así que el paseo por las salas de sus dos plantas inspiran la imaginación al crear imágenes y escenas de la vida que borboteaba allí en tiempos remotos. Hoy en día el castillo alberga el Museo de historia de Palma y es la escena perfecta para múltiples conciertos y otras actividades culturales. Si queréis disfrutar las maravillosas vistas que le dan el nombre  les sugiero subir a la terraza del castillo y será mejor que llevéis una buena cámara de fotos.

Otro tesoro de Bellver es el pinar en su alrededor que hoy en día es para mí el mejor parque de Palma. Me encanta el aroma de la hierba y las hojas secas de pino calentadas por el sol, el susurro del viento y el canto de los pájaros. En primavera se pueden ver unos cuantos tipos de las orquídeas silvestres autóctonas de Mallorca junto a otras humildes y bellas flores que animan el visitante a hacer varias fotos. En pleno verano es el sitio idóneo para escapar del calor de la ciudad sin achicharrarse en la playa. 

Castillo Bellver - Крепостта Белвер - the Bellver Castle 

Torre de Homenaje - Почетната кула - Tower of Honor 

От няколко дни се колебая коя да е следващата тема на моя разказ за Майорка, докато звукът на една нашенска гайда избра вместо мен. Виждали ли сте елегантния силует на една крепост на върха на хълма, западно от Палма? Наистина привлича погледа – Белвер, което означава “красива гледка“. Крепостта е построена в началото на 14 в. по заповед на крал Хайме Втори на върха не един хълм с височина 112 м, който не само позволява наблюднието на целия залив на Палма, но и разкрива прекрасни гледки към планината Трамонтана. Това е единствената кръгла крепост в Испания и най-старата сред малкото съществуващи кръгли крепости в Европа. Кръгли са както самата крепост и патиото /вътрешния двор/, трите кули и почетната кула, така също и защитната крепостна стена и рова около нея. За строителството на замъка е ползван камък, изваден от една пещера-каменоломна, известна като “Пещерата на Белвер“, която в момента е затворена за посетители поради опасност от срутване. Тъй като е строена с цел да подслонява двора на крал Хайме Втори, крепостта комбинира както дворцови, така и отбранителни елементи.

На мен най-много ми харесва патиото /вътрешният двор/ с кладенчовата уста над древната водна цистерна в основите на замъка, и с гледката на елегантните колонади на двата жилищни етажа. През своето вековно съществуване крепостта е служила като дворец, крепост и като затвор. Така разходката из залите на замъка провокира въображението да рисува сцени и моменти от живота, който някога е кипял в него. Сега замъкът Белвер е приютил Историческия музей на Палма и е обичайна сцена на множество концерти и културни изяви. Ако искаш да се насладиш на прекрасните  гледки, дали име на замъка, ти предлагам да се качиш на терасата и най-добре е да носиш хубав фотоапарат.

Друго съкровище на Белвер е боровата гора около него, която според мен е най-хубавия парк на Палма. Обожавам аромата на напечени от слънцето борови иглички примесен с миризмата на треви, шушнещия ветрец и птичето чуруликане. През пролетта там могат да се видят няколо вида местни диви орхидеи надничащи сред други по-скромни, но прекрасни цветя, които те предизвикват да правиш стотици снимки. Лете пък паркът е най-доброто място за спасение от жегата без да се пържиш на плажа.

Contemplando vistas - Чудни гледки - Enjoing views 

 Patio - Патио /вътрешен двор /

  Vistas -гледки  - Views

I’ve been thinking which should be the next theme of my story for you till yesterday the sound of a bagpipe took the decision for me. Have you seen the image of a round castle on a hill top on West of Palma? This is really something that catches your eye – Bellver, which means “nice view”.  The castle was constructed at the beginning of 14^th century on order of king Jaume II of Majorca on the top of a hill of 112m above the sea level which not only permits guard-watch the bay of Palma but also gives wonderful views to the Tramontana Mountain. This is the only circular castle in Spain and the oldest one of the few existing circular castles in Europe. Not only the building and the inner yard /patio/ are circular, but also the three towers and the Honorable Tower which is separated and connected by an arc bridge, the wall and the moat. During the construction stone was extracted from a cave in the same hill and so the dungeons of the castle were formed, known as the “Cave of Bellver”. Now the cave is closed for visitors for danger of detachment. Being constructed to be the palace of king Jaime II’s court the castle combines court need with defensive elements.

What I like best in Bellver if the patio with the beautiful well opening in its centre and the view of the two stories with elegant arcs and the air of legends and old mysteries which engulfs the visitor. During its long life the castle of Bellver has been a palace, a fortress and a prison so the walk through its halls and rooms inspire your imagination to create scenes and images of the lives which Bellver sheltered once. Nowadays the Historical Museum of Palma occupies some of its halls while the patio and the rest of the castle are stage for numerous concerts and cultural events. If you want to enjoy the magnificent views which gave the name of the castle I offer you to climb to the main terrace and you better have a good camera at hand.

Yet another treasure of Bellver if the pine tree forest that surrounds it which today is the biggest, and in my opinion the best, park of Palma. I just love the smell of green grass and of warm pine needles, the tender whisper or thunderous shriek of the wind, the songs of different birds. In spring there you can find several types of the wonderful wild orchids of Majorca blossoming between other humble but beautiful flowers which invite you to make yet another photo. And in summer the park is maybe the best place where you can escape the hot town without going to the beach. 

Orquídeas y flores - Orchids and flowers - орхидеи и цветя

El parque de Bellver - Паркът на Белвер - The Bellver park 

Higueras - Смокини - Fig trees

Los higos son unas de mis frutas favoritas – mmmmm, ¡que dulce y suave! Me gustan de todas las maneras – frescos, recién cogidos de la higuera, secos, en mermelada o verdes en jarabe muy dulce, pan de higos… Son una fruta excepcional que ha endulzado la vida humana en miles de años antes de acostumbrarnos a usar el azúcar. Y como Mallorca está llena de higueras te voy a contar algo más sobre esto.

Las higueras de Mallorca – un tesoro desconocido a la mayoría de nosotros  - de los alrededor de 2000 variedades por todo el mundo hay nada menos que 251 variedades de higueras en Baleares y la mayoría se encuentran en Mallorca. Y no es nada de sorprender, si higueras en la isla se pueden ver por todos lados, en sitios inesperados, grandes o pequeñas… Son arboles fascinantes las higueras – saben vivir de casi nada, no precisan excesivos cuidados y aguantan mucho – como decía uno: esconden sus heridas.  Vive alrededor de doscientos años y después de las diez se considera madura y da mucha fruta hasta los ochenta. Luego su productividad disminuye un poco. Si no lo sabes, en años buenos dan dos frutas – las llamadas brevas, que son las primeras y las más grandes, maduran antes y se consideran las mejores, y luego los higos normalitos que todos conocemos, los que luego se secan, se hacen dulces… todo esto para conservar esta fruta tan tierna y exquisita para después. Dicen que aunque no son humanos su carácter se asemeja al del mallorquín igual que sus hojas de cinco lóbulos parecen la mano humana.  Será por eso que Mallorca ha sido desde siempre repleta de higuerales o porque a los mallorquines les gustaba la rebanada de pan de higo sobre la del pan moreno y no les daba pereza ninguna levantarse al amanecer para recoger los higos frescos que han madurado durante la noche.

Evidentemente los dulces higos han sido tan importantes para mallorquines que han poblado tanto el campo como la lengua con referencias en historias, cuentos, canciones y refranes. El filólogo Miquel Sbert y el quién más sabe y hace mucho para estudiar, preservar y popularizar las higueras de Mallorca  –  Montserrat Pons en Son Mut Nou en Llucmajor, han localizado  hasta  337 refranes. Y  este: “Les figues, com els amors,/ les primeres són les millors” debe referirse a las brevas. ¿O no? 

Brevas - Първите ранни смокини /бревас/ - The first huge figs /brevas/

Смокините са един от любимите ми плодове – ммммм, сладичко! Обичам ги всякак – пресни и хладни, току-що набрани, сушени, зелени на сладко или зрели на мермелад, или на смокинов хляб... те са изключителен плод, който е подслаждал човешкия живот от хиляди години допреди да започнем да употребяваме захарта. И тък като Майорка е пълна със смокини, ще ти разкажа нещо повече за тях.

Смокиновите дървета на Майорка са едно неподозирано от мнозина съкровище – на Балеарските острови има 251 вида смокини и повечето от тях се срещат на Майорка. И хич не е за чудене – смокинови дървета на острова могат да се видят навсякъде, на неочаквани места, големи, малки... всякакви. Смокинята е навароятно дърво – знае да живее от почти нищо, не изисква специални грижи и е много издържлива, както беше казал някой -  “скрива си раните“. Живее около 200 години и след десетата се счита за възрастна, дава много плод до към 80 години, после продуктивността й спада малко. Ако не знаете, смокинята дава два вида плод – ранни, много по-едри и сладки, и обикновените смокини, които всички познаваме. Нормалните смокини от които правим сладка и мермелади, сушим ги и ги пресоваме на смокинов хляб... и какво ли още не, само за да запазим за после този изключителен и нетраен плод. Лазват, че макар да не са хора, смокиновите дървета приличат по характер на майоркинците както нарязаните им листа приличат на човешка ръка. Сигурно затова от незапомнени времена Майорка е пълна със смокинови градини или защото  майоркинците много  обичали да сложат върху филията черен хляб резен смокинов хляб, но хич не ги мързяло да стават в зори, за да оберат хладните смокини, узрели през нощта.

Явно смокините са били толкова важни в ежедневието на майоркинеца, че са населили не само земята му, ами и езика му чрез истории, приказки, песни и пословици. Филологът Микел Сберт и човекът, който най-много знае и прави за изучаването, запазването и популяризирането на смокините – Монцеррат Понс от Люкмайор, в имението си Сон Мут Ноу, са открили цели 337 поговорки. И тази – “смокините както и любовите, най-ранните са най-сладки“ сигурно се отнася за първите едри плодове. Или не?

Higuera en el Valle de Coa Negra - Смокиня в долината на Коа Негра - A fig tree in Valle Coa Negra 

The figs are one of my favorite fruits – hmmmm, how sweet and gentle! I like them any way – freshly picked from the tree, dried, en marmalade or green fig sweet, the Spanish fig bread… this exceptional fruit has sweetened the human life for thousands of years before we got accustomed to use sugar.  And as Majorca is really full of fig trees – I’ll tell you more about them.

Majorca’s fig trees are real treasure although most of the people don’t realize it since there are 251 types of fig trees on the Balearic Islands and most of them you can find on Majorca.  It’ not surprising to see fig trees all over the island – at thinkable places, huge fig trees or small fig trees…  They are fascinating trees that live of nothing, don’t require special cares and survive almost anything – as someone said, they hide their wounds. They usually live about 200 years and at 10 are already adults and give plenty of fruit till 80, later their productivity declines. You might not know that the fig trees give two type of fruit – early figs – huge and sweet like honey that ripe very early, considered the best, and then the normal figs that we all know. Those which we dry, make marmalade or sweet of them… anything possible to preserve those tender and exquisite fruits for later. It is said that although fig trees are not human they resemble very much the typical mallorquin character just as their cut leaves resemble a human hand. This might be the reason why since the early of times Majorca has always been covered with fig tree gardens or the reason was that the Majorcans’ loved cover their bread with a piece of fig bread but they didn’t complain the sunrise wakening in order to collect the fruit that ripened during the night.

Obviously the sweet figs have been very important in the daily life of the Majorcans’ that they have envaded not only their fields but also their language through stories, tales, songs and sayings. The philologist Miquel Sbert and the man who knows and does more than anyone for the study, preservation and popularization of the fig trees of Majorca – Montserrat Pons of Son Mut Nou in Llucmajor, have found 337 proverbs about figs. And this one – “Figs like loves – the first are the sweetest” should refer the early type … or not?

Higuera en la pared del monasterio - Смокиня никне на манастирска стена - Fig tree on the wall of a monestery 

Catedral la Seu - La Seu - the Cathedral - Катедрала Ла Сеу

La Catedral de Mallorca llamada por los mallorquines La Seu es la primera que capta tu mirada si vienes a Mallorca y Palma por mar. Ahí está – arriba en la colina en el fondo de la impresionante bahía de Palma estirando sus elegantes pináculos adornados y luciendo su magnífico portal mayor – la Catedral de Palma de Mallorca. Además de ser muy bella y dominante en la vista de la ciudad desde el mar, la Seu tiene sus maravillas que poca gente conoce aunque están delante de nuestras miradas. Disfrutando a lа imponente belleza de la capilla de la Trinidad, redecorada por Antonio Gaudí,  no nos damos cuenta de la verdadera maravilla de su gran rosetón. El data del siglo XIV – año 1370 - y tiene 11,5 m de diámetro interior y casi 14m de diámetro exterior que lo convierten en uno de los más grandes del mundo. Señala la estrella de la mañana que es el símbolo de Cristo resucitado. Sus  nervios centrales forman la estrella de David.  El rosetón ha sufrido daños dos veces en la historia y las dos veces se necesitaron 10 años para repararlo.

Dos días al año, sobre las 9 de la mañana, la luz del rosetón mayor, situado donde comienza el presbiterio, se proyecta sobre el rosetón de la fachada principal: Son los días 11 de noviembre, fiesta de San Martín, y 2 de febrero, fiesta de la Candelaria

Antonio Gaudí actuó en la Catedral a petición del obispo Pere Joan Campins y entre otros cambios  liberó la Cátedra del obispo de los dos retablos que la tapaban y rediseñó  la capilla de la Trinidad. En esta catedral Gaudí utilizó un nuevo método para dar color a las vidrieras, con la intensión de ensayar para proponerlo en la Sagrada Familia y que constituía en superponer 3 cristales de colores primarios (amarillo, azul y rojo). También recuperó los rosetones y vidrieras que estaban tapiadas.

 En las catedrales góticas la luz unifica todos sus elementos y los transfigura. La intensa luz mediterránea de nuestra Catedral representa el clima de Jerusalén celestial cuya luz es Dios mismo. En total son 61 las vidrieras de la Seu y 5 rosetones que presiden las naves.

La nave central de la Seu tiene altura de 44 m – la segunda catedral gótica más alta del mundo y la soportan 14 columnas octogonales y elegantes que ascienden hasta recoger los nervios de la bóveda de crucería.  Aquí está una comparación de diámetro/altura de columnas de otras catedrales famosas de Europa:

Mallorca                              21.50m/ 1.49m

Milan                                    24.00m/2.73m

Chartres                              11.20m/2.80m

Colonia                                10.50m/2.10m

Rein                                      10.00m/2.00m

La torre del campanario fue construida en 1389 y posee 9 campanas, la mayor se llama N´Eloi – en castellano Alabanza y pesa 4500 kg. El gran órgano construido en 1795 fue restaurado en 1993 así que hoy en día podemos disfrutar sus magníficos tonos.  En 1931 La Seu fue declarada Monumento Historico-artistico.

Portal mayor - Main entrance - Главния портал

Катедралата на Майорка, която майоркинците ласкаво наричат Ла Сеу първа привлича вниманието ти ако пристигаш на Майорка и в Палма по море. Ето я там – горе на хълма в дъното на забележителния залив на Палма, протягаща елегантните си украсени пинакли и демонстрирайки чудесния си главен портал – Катедралата на Палма де Майорка. Освен че е изключително красива и доминираща гледката на града откъм морето, Ла Сеу притежава много малки чудеса, които малцина познават, макар да са изложени на погледите ни. Наслаждавайки се на красотата на параклиса на Светата Троица, предекориран от А. Гауди,  не си даваме сметка за истинската изключителност на големия  розетон над олтара. Той датира от 14в – 1370г. и има 11,5м вътрешен диаметър и почти 14м външен диаметър, което го превръща в един от най-големите в света. Розетонът представлява утринната звезда, която е символът на възкръсналия Христос. Интересното е, че главните му нерви образуват звездата на Давид. Два пъти през вековете е повреждан големият розетон и двата пъти за поправката му са били необходими по 10 години.

Два дни в годината – на 2 февруари, на Сретение Господне и на 11 ноември - Сан Мартин,  около 9 ч. сутринта светлината на големия розетон се проектира върху розетона на главната фасада.

Антонио Гауди работи в Катедралата по покана на епископ Пере Джоан Кампинс ъ между другите промени освобождава Катедрата на епископа от двата олтарника, които я закриват и редекорира параклиса на Светата Троица. В тази катедрала Гауди използва нов метод за оцветяване на стъклописите, като репетиция преди да го приложи в катедралата Светото Семейство в Барселона, който се състои в преполагането на 3 стъкла в основни цветове /червено, жълто и синьо/. Освен това възстановява закритите розетони и стъклописи.

В готическите катедрали светлината уеднаквява всички елементи и ги променя. Силната средиземноморска светлина на нашата катедрала представлява климата на небесния Йерусалим, чиято светлина е самия Бог. Сега Ла Сеу има 5 розетона и 61 стъклописа, които я красят и осветяват.

Централния кораб на Ла Сеу има 44м вътрешна височина – втора по височина готическа катедрала в света, поддържана от 14 елегантни осмоъгълни колони, възвисяващи се до пресечните точки на кръстатите сводове. По-долу е сравнителната таблица на височина/диаметър на колоните на няколко други известни европейски катедрали .

Майорка                            21,50м/1,49м

Милано                              24,00м/2,73м

Шартр                                 11,20м/2,80м

Кьолн                                  10,50м/2,10м

Рейн                                    10,00м/2,00м

Камбанарията на катедралата е построена през 1389г. и има 9 камбани, най-голямата се казва Н’Елой – Възхвала и тежи 4500 кг. Големият орган е създаден през 1795г. и реконструиран през 1993г. През 1931г. Катедралата е обявена за културно-исторически паметник.

 The cathedral of Majorca which the locals lovably call La Seu is the first thing that captures your sight if you arrive to Majorca and Palma by sea. There it is – on the hill at the fond of the impressive bay of Palma, stretching up the sky its decorated pinnacles and showing its splendid main entrance – the Cathedral of Majorca. Apart from being extremely beautiful and dominating the view of the city from the sea, la Seu has its other wonders which very few people know although they are in view of everyone. Admiring the magnificent chapel of the Holy Trinity, redecorated by Antonio Gaudi, we don´t really realize the real marvel of the great rose window. It dated back to 14^th century – 1370 – and has 11.5 m inside diameter and almost 14 m outside diameter which situates it between the biggest rose windows in the world. It represents the morning star which is the symbol of the resurrected Jesus Christ and its main nerves form the Star of David. Twice in the history the great rose window suffered damages and both times it took full ten years to repair it.

Twice a year at about 9 am the light of the great rose window is projected over the rose window of the main entrance – on 11^th of November, San Martin´s day and 2^nd of February, Candelaria day.

Antonio Gaudi worked in the Cathedral by the invitation of the bishop Pere Joan Campins and between others changes removed the two altarpieces which covered it and redesigned the chapel of the Holy Trinity. In this cathedral A. Gaudi used a new method of giving color to the glasswork as a preparation to promote it for the Sagrada Familia in Barcelona and it consisted in overlaying 3 glasses of basic colors (yellow, red and blue). He also recovered the rose windows and glass works that were covered.

In the gothic cathedrals the light changes and makes it all uniform. The intense Mediterranean light of our cathedral represents the climate of the Heavenly Jerusalem which light if God himself. La Seu has totally 61 glassworks and 5 rose windows which decorate its naves.

The central nave of La Seu is 44 m high – the second highest gothic cathedral in the world and is supported by 14 elegant octagonal columns which rise to reach the nerves of the crossed domes. Here you can see a comparative table of height/diameter  of the columns of other famous European cathedrals:

Majorca                              21.50m/ 1.49m

Milan                                    24.00m/2.73m

Chartres                              11.20m/2.80m

Colonia                                10.50m/2.10m

Rein                                      10.00m/2.00m

The bell tower was constructed in 1389 and has 9 bells, the biggest is called N´Eloi, which means Eulogy and weights 4500 kg. The great organ was constructed in 1795 and repaired in 1993 so we can enjoy its magnificent tones now. In 1931 the Cathedral was proclaimed Monument of Art and History. 

Molinos - Windmills - Вятърни мелници

Quién no conoce esta imagen? Poco antes de aterrizar en Mallorca las ruedas de los numerosos molinos de colores saludan a los visitantes, son nuestra primera impresión. Si Don Quijote hubiera sido mallorquín, seguramente hubiese agotado completamente sus recursos.

Su historia se remonta a la conquista cristiana en el año 1229. En los siglos XVII y XVIII vivieron su punto álgido, con unos 1.000 repartidos por toda la isla. La mayoría sirven para extraer agua y fueron construidos en el siglo XIX, el más antiguo se construyó en 1845 y se encuentra en la planicie de Sant Jordi.

Los molinos de la zona circundante al aeropuerto, llamada el Pla, extraen agua diariamente para regar los campos. Particularmente en esta parte de la isla, que debido a su fertilidad ha sido denominada la “despensa de Mallorca”, los molinos trabajan a veces a destajo. No sólo existen molinos de extracción de agua alrededor de Palma, sino también y sobre todo en la zona de Santanyi, Campos, Sa Pobla y Muro.

Otro tipo extendido de molino es el de viento, algo más antiguo, que se utilizaba antiguamente para moler el grano. Podemos encontrarlos particularmente en los ayuntamientos de Llucmajor, Felanitx, Manacor y Porreres, pero también cerca de Palma, Santanyi y Campos. Este molino no sólo producía harina, sino que también se empleaba para machacar la sal.

La construcción típica de un molino de viento consta en parte de una torre de unos buenos 10 metros. En la parte superior se encuentra una rueda de paletas. El molino harinero tiene menos aspas aunque más grandes, mientras que el molino de agua posee aspas más estrechas unidas a un aro del que sobresale una sola cola de gran tamaño.

La cantidad de paletas y el tamaño de la rueda han ido variando a lo largo de los siglos y caracterizan al tipo de molino. En el piso superior de la torre del molino de grano las muelas desmenuzaban el grano y en el piso bajo o, mejor dicho, en una construcción plana, vivía el molinero.

Pero existe un tercer tipo: el molino sin aspas, denominado molino de sangre, en el que la rueda se mueve gracias a la tracción de un animal, normalmente un burro. Es el tipo de molino más extendido, sobre todo necesario en zonas donde no sopla suficiente viento o el agua no es abundante. Su rendimiento es algo menor, pero gracias a la sencillez de su utilización es muy usual en la elaboración del aceite a partir de las aceitunas.

Ya hace un tiempo que los molinos han perdido su función y significado para la agricultura, pero su valor como patrimonio cultural y como testigo de los acontecimientos de la historia de Mallorca es incalculable. Hoy los vemos como algo habitual y nos alegramos de ver sus aspas coloreadas moverse con el viento, aunque muchos de ellos son aún ruinas sin aspas o torres caídas. Por suerte, un programa de gobierno, el FODESMA, una iniciativa creada por el Consell de Mallorca en 1993, se esfuerza en la conservación de los molinos, restaurándolos, formando artesanos y publicando valiosos estudios e informes para protección y conservación de este importante símbolo de la isla. 

Molinos de extracción de agua - Windmills extracting water - Вятърна мелница вадеща вода

Кой не разпознава тази гледка? Малко преди да се приземят на Майорка посетителите й се изненадват от поздрава на цветните крила на множество вятърни мелници – първото впечатление от острова.  Ако Дон Кихот беше майоркин, сигурно щеше да се изтощи тотално.

Историята им датира от времето на християнската завоевание през 1229г. През ХVII и XVIII век изживяват върха на своята слава – над 1000 мелници по целия остров. Повечето служат за извличане на вода и са построени през  19 в. Като най-старата се намира в равнината на Сант Джорди. Мелниците в зоната на летището, наричана Пла на майоркин, ежедневно извличат вода за поливане. Заради плодородието си тази част на острова е наричана “килерът на Майорка“ и понякога мениците се въртят неуморно ден и нощ. Мелници за вадене на вода има не само около Палма, но и в районите на Сантани, Кампос, Са Побла и Муро.

Друг широко разпространен  и стар вид мелници са вятърните мелници за мелене на зърно, каквито можем да видим най-вече около Люкмайор, Феланич, Манакор и Порерас, както и около Палма, Сантани и Кампос. Освен брашно, тези мелници са ползвани за смилане на солта.

Типичната структута на вятърната мелница се състои от една кула с височина около 10м. В горната част се намира едно колело с перки.  Мелницата за зърно има по-малко перки, макар и по-големи, докато тази за вода има по-малко и по-тесни перки, събрани в една стрела с голяма опашка.  Броят и размерите на перките са се променяли през вековете, но винаги в горната част на мелницата са колелата, които мелят зърното, докато в долната част е жилището на мелничаря. 

Съществува и трети вид мелници – движени от добитък, обикновено магаре, които са най-разпространени в районите без силен вятър или с малко вода. Те имат по-ниска производителност, но благодарение на своята простота са използвани широко в добиването на зехтин от маслини.

Въпреки че мелниците са игубили своето значение за земеделието, поради своето значение като културно и историческо наследство  правителството на Балеарите има една програма за тяхната реставрация и консервация.

Molinos de grano - Windmills for grain - Мелници за зърно

Who doesn´t recognize this image? The first impression we get just before landing on Majorca are the wheels of plenty colorful windmills welcoming the visitors. If the famous Don Quihote had been born on Majorca he would have very soon exhausted all his resources of battle.

The history of the windmills dates back to 1229 and the Christian conquest of the island of Majorca by King Jaime I. During 17th and 18th centuries they lived their time of glory and there were about 1000 of them all over the island. Most of the windmills were used to extract water and were constructed in 19^th century. The oldest one dates back to 1845 and is situated in the plane of Sant Jordi.

The windmills of the area around the airport, known as el Pla, extracted water to water the fields. This particular part of the island was called “the food stock” of Majorca and there the windmills wheel all the time. Water extracting windmills exist not only in Palma area but also in the zones of Santanyi, Campos, Sa Pobla and Muro.

Another typical structure of the windmill, more ancient, was used to mill the grain. This type we can still find in the municipalities of Llucmajor, Felanitx, Manacor and Porreres just as well as around Palma, Santanyi and Campos. It was also used to mill the salt extracted on the island.

The typical construction of the windmill consists of a rather high tower of about 10 m and on its top is situated the wheel with of the wings. The grain mill has less but bigger wings while the water extracting type has more and smaller wings connected in a circle and sort of an arrow which big tail sticks out of that wheel.

The number and the size of the wings had changed throughout the centuries and the type of the windmill. In the grain type the upper floor was occupied by the big stones which milled the grain (or the salt) while the ground floor was used as miller´s premises.

There also exists yet another type of mill without wings, called “blood mill” in which the stones were rolled by an animal, usually a donkey. This type of mill was popular in zones of less wind or water. Its efficiency was lower but being of so simple construction it was used in the oil extraction of the olives.

Molino de sangre - Grain mill with donkey - Мелница с магаре

Almazara - Olive mill - Мелница за зехтин

The windmills lost their function and agricultural importance long time ago but they preserve their great cultural and historical value in the history Majorca. Now we take a daily pleasure in the movement of their colored wings in the wind although many are still without wheel and in ruin. Luckily there is the governmental program of the Consell of Majorca from 1993 which is dedicated to the preservation and reconstruction of this typical symbol of the island.