Quién no conoce esta imagen? Poco antes de aterrizar en Mallorca las ruedas de los numerosos molinos de colores saludan a los visitantes, son nuestra primera impresión. Si Don Quijote hubiera sido mallorquín, seguramente hubiese agotado completamente sus recursos.
Su historia se remonta a la conquista cristiana en el año 1229. En los siglos XVII y XVIII vivieron su punto álgido, con unos 1.000 repartidos por toda la isla. La mayoría sirven para extraer agua y fueron construidos en el siglo XIX, el más antiguo se construyó en 1845 y se encuentra en la planicie de Sant Jordi.
Los molinos de la zona circundante al aeropuerto, llamada el Pla, extraen agua diariamente para regar los campos. Particularmente en esta parte de la isla, que debido a su fertilidad ha sido denominada la “despensa de Mallorca”, los molinos trabajan a veces a destajo. No sólo existen molinos de extracción de agua alrededor de Palma, sino también y sobre todo en la zona de Santanyi, Campos, Sa Pobla y Muro.
Otro tipo extendido de molino es el de viento, algo más antiguo, que se utilizaba antiguamente para moler el grano. Podemos encontrarlos particularmente en los ayuntamientos de Llucmajor, Felanitx, Manacor y Porreres, pero también cerca de Palma, Santanyi y Campos. Este molino no sólo producía harina, sino que también se empleaba para machacar la sal.
La construcción típica de un molino de viento consta en parte de una torre de unos buenos 10 metros. En la parte superior se encuentra una rueda de paletas. El molino harinero tiene menos aspas aunque más grandes, mientras que el molino de agua posee aspas más estrechas unidas a un aro del que sobresale una sola cola de gran tamaño.
La cantidad de paletas y el tamaño de la rueda han ido variando a lo largo de los siglos y caracterizan al tipo de molino. En el piso superior de la torre del molino de grano las muelas desmenuzaban el grano y en el piso bajo o, mejor dicho, en una construcción plana, vivía el molinero.
Pero existe un tercer tipo: el molino sin aspas, denominado molino de sangre, en el que la rueda se mueve gracias a la tracción de un animal, normalmente un burro. Es el tipo de molino más extendido, sobre todo necesario en zonas donde no sopla suficiente viento o el agua no es abundante. Su rendimiento es algo menor, pero gracias a la sencillez de su utilización es muy usual en la elaboración del aceite a partir de las aceitunas.
Ya hace un tiempo que los molinos han perdido su función y significado para la agricultura, pero su valor como patrimonio cultural y como testigo de los acontecimientos de la historia de Mallorca es incalculable. Hoy los vemos como algo habitual y nos alegramos de ver sus aspas coloreadas moverse con el viento, aunque muchos de ellos son aún ruinas sin aspas o torres caídas. Por suerte, un programa de gobierno, el FODESMA, una iniciativa creada por el Consell de Mallorca en 1993, se esfuerza en la conservación de los molinos, restaurándolos, formando artesanos y publicando valiosos estudios e informes para protección y conservación de este importante símbolo de la isla.
Molinos de extracción de agua - Windmills extracting water - Вятърна мелница вадеща вода
Кой не разпознава тази гледка? Малко преди да се приземят на Майорка посетителите й се изненадват от поздрава на цветните крила на множество вятърни мелници – първото впечатление от острова. Ако Дон Кихот беше майоркин, сигурно щеше да се изтощи тотално.
Историята им датира от времето на християнската завоевание през 1229г. През ХVII и XVIII век изживяват върха на своята слава – над 1000 мелници по целия остров. Повечето служат за извличане на вода и са построени през 19 в. Като най-старата се намира в равнината на Сант Джорди. Мелниците в зоната на летището, наричана Пла на майоркин, ежедневно извличат вода за поливане. Заради плодородието си тази част на острова е наричана “килерът на Майорка“ и понякога мениците се въртят неуморно ден и нощ. Мелници за вадене на вода има не само около Палма, но и в районите на Сантани, Кампос, Са Побла и Муро.
Друг широко разпространен и стар вид мелници са вятърните мелници за мелене на зърно, каквито можем да видим най-вече около Люкмайор, Феланич, Манакор и Порерас, както и около Палма, Сантани и Кампос. Освен брашно, тези мелници са ползвани за смилане на солта.
Типичната структута на вятърната мелница се състои от една кула с височина около 10м. В горната част се намира едно колело с перки. Мелницата за зърно има по-малко перки, макар и по-големи, докато тази за вода има по-малко и по-тесни перки, събрани в една стрела с голяма опашка. Броят и размерите на перките са се променяли през вековете, но винаги в горната част на мелницата са колелата, които мелят зърното, докато в долната част е жилището на мелничаря.
Съществува и трети вид мелници – движени от добитък, обикновено магаре, които са най-разпространени в районите без силен вятър или с малко вода. Те имат по-ниска производителност, но благодарение на своята простота са използвани широко в добиването на зехтин от маслини.
Въпреки че мелниците са игубили своето значение за земеделието, поради своето значение като културно и историческо наследство правителството на Балеарите има една програма за тяхната реставрация и консервация.
Molinos de grano - Windmills for grain - Мелници за зърно
Who doesn´t recognize this image? The first impression we get just before landing on Majorca are the wheels of plenty colorful windmills welcoming the visitors. If the famous Don Quihote had been born on Majorca he would have very soon exhausted all his resources of battle.
The history of the windmills dates back to 1229 and the Christian conquest of the island of Majorca by King Jaime I. During 17th and 18th centuries they lived their time of glory and there were about 1000 of them all over the island. Most of the windmills were used to extract water and were constructed in 19th century. The oldest one dates back to 1845 and is situated in the plane of Sant Jordi.
The windmills of the area around the airport, known as el Pla, extracted water to water the fields. This particular part of the island was called “the food stock” of Majorca and there the windmills wheel all the time. Water extracting windmills exist not only in Palma area but also in the zones of Santanyi, Campos, Sa Pobla and Muro.
Another typical structure of the windmill, more ancient, was used to mill the grain. This type we can still find in the municipalities of Llucmajor, Felanitx, Manacor and Porreres just as well as around Palma, Santanyi and Campos. It was also used to mill the salt extracted on the island.
The typical construction of the windmill consists of a rather high tower of about 10 m and on its top is situated the wheel with of the wings. The grain mill has less but bigger wings while the water extracting type has more and smaller wings connected in a circle and sort of an arrow which big tail sticks out of that wheel.
The number and the size of the wings had changed throughout the centuries and the type of the windmill. In the grain type the upper floor was occupied by the big stones which milled the grain (or the salt) while the ground floor was used as miller´s premises.
There also exists yet another type of mill without wings, called “blood mill” in which the stones were rolled by an animal, usually a donkey. This type of mill was popular in zones of less wind or water. Its efficiency was lower but being of so simple construction it was used in the oil extraction of the olives.
Molino de sangre - Grain mill with donkey - Мелница с магаре
The windmills lost their function and agricultural importance long time ago but they preserve their great cultural and historical value in the history Majorca. Now we take a daily pleasure in the movement of their colored wings in the wind although many are still without wheel and in ruin. Luckily there is the governmental program of the Consell of Majorca from 1993 which is dedicated to the preservation and reconstruction of this typical symbol of the island.
