Tramontana - Планината Трамонтана -Tramontana mountain

¡Hola amigo! Hoy tenemos una noticia exelente - Unesco declaró ayer la Serra de Tramontana Paisaje Cultural de la Humanidad. Muy pronto te contaré más sobre esta joya de Mallorca y de España.

Днес имаме чудесна новина - планината Трамонтана е обявена от ЮНЕСКО за културно и пейзажно наследство. Съвсем скоро ще ви разкажа повече за нея.

Hi friends! We have a wonderful news today - Unesco has declared yesterday the Tramontana mountain Cultural Landscape. In a couple of days I´ll tell you more details about this wonderful part of Majorca.

Sabores mallorquines - Да вкусим Майорка - Taste Majorca

Ya habrás oído de las ensaimadas y la sobrasada mallorquina – todo turista que viene por aquí se lleva alguna caja con ensaimada.  El origen de estas dos delicias típicas de Mallorca se esconde en los siglos pero esto solamente ha ayudado a los maestros artesanos a perfeccionar sus recetas y técnicas. Yo personalmente adoro tanto la ensaimada – mejor que sea de crema o de cabello de ángel, como la sobrasada – me gusta más repartida no uniformemente con los dedos sobre  un buen pan moreno y con un poco de vino, aunque hay quien considera mejor presentarla encima de Galletas de Inca.

Pero hoy quiero contarte de otros platos sabrosos y humildes que representan lo mejor de la dieta mediterránea – las cocas y las sopas mallorquinas. Las cocas para mí son las pizas de Mallorca – fáciles de preparar y tan sabrosas. Se prepara una base de masa de harina, agua, aceite y levadura, extendida finamente en una fuente de horno de metal y encima de esta masa se distribuye el relleno que puede ser de mucha cebolla y atún, de pimientos rojos asados – mmmmm,  de trempó  o de verduras (con acelgas, perejil, sofritos y especies, decorado con finas rodajas de tomate encima). Puedes encontrar todos estos tipos de coca en cualquier panadería de Mallorca y incluso sin tener mucha hambre te aconsejo probar un trozo de la que te parece más apetitosa. Quedaras contento, ya lo verás.

Las sopas mallorquinas no son sopa. Sopas llaman a las finísimas rebanadas de pan moreno que me imagino se hacían para aprovecharlo cuando ya estaba muy seco. El mismo plato sopa mallorquina tiene dos variedades en general – las sopas de verano y las de invierno. Las sopas de verano se preparan con mucha cebolla, pimiento verde, repollo, acelgas, tomates y perejil. Las de invierno son con col y coliflor, espinacas sofritos, tomates y perejil. Todo primero sofrito y luego hervido al fuego lento y en un graxonera, olla de barro, que dicen que le da el sabor autentico. Cuando ya está listo, se saca todo de la olla, las sopas de pan se ponen en el fondo y encima se vierte toda la comida. Hoy en día la gente prepara las sopas de invierno con carne de cerdo, con un poco de butifarron - embutido típico de aquí, pero me han contado, que antiguamente las sopas eran un plato casi siempre vegetariano.
Estos son solo dos ejemplos de la sabrosa cocina tradicional que siempre ha aprovechado los productos de la temporada y así ha garantizado la mejor y más sana e económica manera de quitar el hambre de la gente – la verdadera y muy apreciada dieta mediterránea.

 Ensaimada lisa y con cabello de ángel - Енсаймада без пълнеж и с тиквено сладко  - Ensaimada with squash jam 

Sobrasada  - Собрасада 

Да вкусим Майорка

Вече може и да сте чували за майоркинската енсаймада /навит като баница тестен сладкиш/ и собрасада /типичен месен деликатес за мазане/ - всеки турист, минал от тук, отнася някоя кутия с енсаймада. Произходът и на двата деликатеса се губи в мрака на Средновековието, но това само е позволило на майсторите, които ги изработват, да усъвършенстват рецептите и начините на приготвянето им. Аз лично обожавам както енсаймадата  - най-добре да е с пълнеж от крем или кабельо де анхел /сладко от тиква/, както и собрасадата – рамазна неравномерно с пръсти бърху филия черен хляб и придружена с чашка вино, макар някои да твърдят, че най-добре е да се поднесе върху солени бисквити от Инка.

Днес обаче искам да ти кажа за други вкусни и скромни ястия, събрали в себе си най-доброто от средиземноморската диета – майоркинска сопа и кока. Кока майоркина за мен е местният вариант на толкова популярната в цял свят пица – лесни за приготвяне и много вкусни. Приготвя се маслено тесто от брашно, вода, зехтин и мая, разстила се в плитка метална тава и върху него се разстила плънката – много лук с риба тон, печени червени чушки – мммм, че вкусно! Или трампо, или пък със зеленина – аселга, пресен лук, магданоз и подправки, украсени най-отгоре с тънки резени домат. Почти всички разновидности могат да се намерят във всяка хлебарница из Майорка и дори да не сте гладни, съветвам ви да опитате едно парче от тази, която ви изглежда най-апетитна. Ще останете много приятно изненадани.

Майоркинската сопа не е супа. Сопа се наричат тъничките филийки черен хляб, които са нарязвали, за да го оползотворят, когато изсъхне много. Самото ястие сопа майоркина има две разновидности – лятна, и зимна. Лятната се приготвя с лук, зелен пипер, зеле, аселга, домати и магданоз. Зимната е от зеле, карфиол, спанак, пресен лук, домати и магданоз. Всички продукти първо се запържва, а после се оставят да покъкрят в глинена тенджера, за която се твърди, че е незаменима и придава специфичен вкус на ястието. Когато е готово, ястието се изважда от тенджерата, на дъното й се нареждат филийките хляб /сопас/ и ястието се връща върху тях. Сега зимната сопа обикновено се приготвя със свинско месо и бутифарон /местен колбас/, но са ми разказвали, че някога ястието е било главно вегетарианско.

Това са само два примера от вкусната традиционна майоркинска кухня, която винаги е ползвала сезонните плодове и зеленчуци и така е осигурявала най-доброто, здравословно и икономично изхранване на хората тук – истинската и тъй ценена средиземноморска диета. 

Coca de pimientos - Pepper coca - Kока с печени чушки

Coca de pescado - Fish coca - Кока майоркина с риба

Taste Majorca

You may have already heard about the ensaimada and sobrasada de Majorca – almost every knowing tourist who comes here takes away a box with ensaimada. The origin of those two typical Majorcan delicacies is lost in the centuries but that only helped the bakers and butchers to improve the recipe and the way of their preparation. I myself love both the ensaimada – a sweet bakery which I prefer filled with crème or with squash jam, and the sobrasada which I love to spread with my fingers on a slice of bread and accompanied with a glass of wine, although some people assure that it is best presented on Inca biscuits.

Today I’d like to tell you about two other tasty and humble dishes that represent the best of the Mediterranean diet – the coca and the sopa  de Majorca. The coca I consider to be the Majorcan pizza – easy to prepare and so tasty. First they prepare dough of flour, water, olive oil and baking powder. Then you spread the dough and over it you spread the filling, which can be made of anions and tuna fish, of baked red peppers – oh how I like that, of “trampo” or of leaf vegetables like spinach, green anions, much sparsely and decorated with fine slices of tomato. You can usually find almost all types of coca in every bakery all over Majorca and my advice is that you taste a piece of the variety which seams best to you. I bet that you’ll be quite pleasantly surprised.

The Majorcan sopa is not a soup. They call sopa those very slime slices of bread which I imagine were cut in this way just to make it usable when very dry and hard. The dish called Majorcan sopa has two main varieties – winter and sumer. The summer sopas is prepared of much anion, green pepper, some cabbage, acelgas, tomatoes and sparsely while the winter sopas contain cabbage, cauliflower, spinach, tomatoes and sparsely. All ingredients are first fried and then boiled slowly in the typical ceramic pot. When ready – take out the meal and spread the slices of bread on bottom of the pot then put back the meal on top of them. Now it’s really ready to serve. Nowadays the winter sopa is prepared with some pork and some butifarron /typical sausage/ but I was told that once it was almost strictly vegetarian dish. Any way – you’ll surely find it very tasty.

These are just two examples of the traditional Majorcan kitchen which has always used the seasonal products and so assured better, cheap and healthy nutrition of the local people – the real and much admired Mediterranean diet. 

Sopas mallorquinas de invierno y de verano - Majorcan  winter and summer sopa - Зимна и лятна сопа майоркина

Castillo Bellver - Крепостта Белвер - The Bellver Castle

Llevo unos días pensando cual  debe ser el próximo tema de que contar te y ayer el sonido de una gaita lo eligió por mí. ¿Has visto la imagen de un castillo redondo embellecer la vista de una cima al este de Palma? Bueno, esto sí que capta la mirada – Bellver, que proviene de “buena vista”. El castillo fue construido al principio del siglo XIV por orden del rey Jaume II en la cima de un monte de 112m de altura que no solo daba la posibilidad de vigilar la bahía de Palma sino también de contemplar las vistas maravillosas hacía la Tramontana. Es el único castillo circular en España y el más antiguo de los pocos otros castillos circulares en Europa. Circulares son tanto la planta y el patio, las tres torres y la torre de Homenaje, como la muralla y el foso alrededor. Para la construcción del castillo extrajeron piedra de una cueva-cantera en el mismo monte, lo que formó la parte subterránea, conocida como las cuevas de Bellver. Hoy en día esta parte está serrada por peligro de desprendimientos. Al ser construido para albergar la corte real de Jaume II de Mallorca, su estructura combina necesidades  palaciegas con elementos defensivos.

Lo que a mí me encanta es el patio circular con el brocal de la cisterna de agua y la vista de las dos plantas con los arcos elegantes y este sentido de leyendas e historia que da al visitante. En lo largo de los siglos de su historia el castillo ha servido como palacio, fortaleza y como prisión. Así que el paseo por las salas de sus dos plantas inspiran la imaginación al crear imágenes y escenas de la vida que borboteaba allí en tiempos remotos. Hoy en día el castillo alberga el Museo de historia de Palma y es la escena perfecta para múltiples conciertos y otras actividades culturales. Si queréis disfrutar las maravillosas vistas que le dan el nombre  les sugiero subir a la terraza del castillo y será mejor que llevéis una buena cámara de fotos.

Otro tesoro de Bellver es el pinar en su alrededor que hoy en día es para mí el mejor parque de Palma. Me encanta el aroma de la hierba y las hojas secas de pino calentadas por el sol, el susurro del viento y el canto de los pájaros. En primavera se pueden ver unos cuantos tipos de las orquídeas silvestres autóctonas de Mallorca junto a otras humildes y bellas flores que animan el visitante a hacer varias fotos. En pleno verano es el sitio idóneo para escapar del calor de la ciudad sin achicharrarse en la playa. 

Castillo Bellver - Крепостта Белвер - the Bellver Castle 

Torre de Homenaje - Почетната кула - Tower of Honor 

От няколко дни се колебая коя да е следващата тема на моя разказ за Майорка, докато звукът на една нашенска гайда избра вместо мен. Виждали ли сте елегантния силует на една крепост на върха на хълма, западно от Палма? Наистина привлича погледа – Белвер, което означава “красива гледка“. Крепостта е построена в началото на 14 в. по заповед на крал Хайме Втори на върха не един хълм с височина 112 м, който не само позволява наблюднието на целия залив на Палма, но и разкрива прекрасни гледки към планината Трамонтана. Това е единствената кръгла крепост в Испания и най-старата сред малкото съществуващи кръгли крепости в Европа. Кръгли са както самата крепост и патиото /вътрешния двор/, трите кули и почетната кула, така също и защитната крепостна стена и рова около нея. За строителството на замъка е ползван камък, изваден от една пещера-каменоломна, известна като “Пещерата на Белвер“, която в момента е затворена за посетители поради опасност от срутване. Тъй като е строена с цел да подслонява двора на крал Хайме Втори, крепостта комбинира както дворцови, така и отбранителни елементи.

На мен най-много ми харесва патиото /вътрешният двор/ с кладенчовата уста над древната водна цистерна в основите на замъка, и с гледката на елегантните колонади на двата жилищни етажа. През своето вековно съществуване крепостта е служила като дворец, крепост и като затвор. Така разходката из залите на замъка провокира въображението да рисува сцени и моменти от живота, който някога е кипял в него. Сега замъкът Белвер е приютил Историческия музей на Палма и е обичайна сцена на множество концерти и културни изяви. Ако искаш да се насладиш на прекрасните  гледки, дали име на замъка, ти предлагам да се качиш на терасата и най-добре е да носиш хубав фотоапарат.

Друго съкровище на Белвер е боровата гора около него, която според мен е най-хубавия парк на Палма. Обожавам аромата на напечени от слънцето борови иглички примесен с миризмата на треви, шушнещия ветрец и птичето чуруликане. През пролетта там могат да се видят няколо вида местни диви орхидеи надничащи сред други по-скромни, но прекрасни цветя, които те предизвикват да правиш стотици снимки. Лете пък паркът е най-доброто място за спасение от жегата без да се пържиш на плажа.

Contemplando vistas - Чудни гледки - Enjoing views 

 Patio - Патио /вътрешен двор /

  Vistas -гледки  - Views

I’ve been thinking which should be the next theme of my story for you till yesterday the sound of a bagpipe took the decision for me. Have you seen the image of a round castle on a hill top on West of Palma? This is really something that catches your eye – Bellver, which means “nice view”.  The castle was constructed at the beginning of 14^th century on order of king Jaume II of Majorca on the top of a hill of 112m above the sea level which not only permits guard-watch the bay of Palma but also gives wonderful views to the Tramontana Mountain. This is the only circular castle in Spain and the oldest one of the few existing circular castles in Europe. Not only the building and the inner yard /patio/ are circular, but also the three towers and the Honorable Tower which is separated and connected by an arc bridge, the wall and the moat. During the construction stone was extracted from a cave in the same hill and so the dungeons of the castle were formed, known as the “Cave of Bellver”. Now the cave is closed for visitors for danger of detachment. Being constructed to be the palace of king Jaime II’s court the castle combines court need with defensive elements.

What I like best in Bellver if the patio with the beautiful well opening in its centre and the view of the two stories with elegant arcs and the air of legends and old mysteries which engulfs the visitor. During its long life the castle of Bellver has been a palace, a fortress and a prison so the walk through its halls and rooms inspire your imagination to create scenes and images of the lives which Bellver sheltered once. Nowadays the Historical Museum of Palma occupies some of its halls while the patio and the rest of the castle are stage for numerous concerts and cultural events. If you want to enjoy the magnificent views which gave the name of the castle I offer you to climb to the main terrace and you better have a good camera at hand.

Yet another treasure of Bellver if the pine tree forest that surrounds it which today is the biggest, and in my opinion the best, park of Palma. I just love the smell of green grass and of warm pine needles, the tender whisper or thunderous shriek of the wind, the songs of different birds. In spring there you can find several types of the wonderful wild orchids of Majorca blossoming between other humble but beautiful flowers which invite you to make yet another photo. And in summer the park is maybe the best place where you can escape the hot town without going to the beach. 

Orquídeas y flores - Orchids and flowers - орхидеи и цветя

El parque de Bellver - Паркът на Белвер - The Bellver park 

Higueras - Смокини - Fig trees

Los higos son unas de mis frutas favoritas – mmmmm, ¡que dulce y suave! Me gustan de todas las maneras – frescos, recién cogidos de la higuera, secos, en mermelada o verdes en jarabe muy dulce, pan de higos… Son una fruta excepcional que ha endulzado la vida humana en miles de años antes de acostumbrarnos a usar el azúcar. Y como Mallorca está llena de higueras te voy a contar algo más sobre esto.

Las higueras de Mallorca – un tesoro desconocido a la mayoría de nosotros  - de los alrededor de 2000 variedades por todo el mundo hay nada menos que 251 variedades de higueras en Baleares y la mayoría se encuentran en Mallorca. Y no es nada de sorprender, si higueras en la isla se pueden ver por todos lados, en sitios inesperados, grandes o pequeñas… Son arboles fascinantes las higueras – saben vivir de casi nada, no precisan excesivos cuidados y aguantan mucho – como decía uno: esconden sus heridas.  Vive alrededor de doscientos años y después de las diez se considera madura y da mucha fruta hasta los ochenta. Luego su productividad disminuye un poco. Si no lo sabes, en años buenos dan dos frutas – las llamadas brevas, que son las primeras y las más grandes, maduran antes y se consideran las mejores, y luego los higos normalitos que todos conocemos, los que luego se secan, se hacen dulces… todo esto para conservar esta fruta tan tierna y exquisita para después. Dicen que aunque no son humanos su carácter se asemeja al del mallorquín igual que sus hojas de cinco lóbulos parecen la mano humana.  Será por eso que Mallorca ha sido desde siempre repleta de higuerales o porque a los mallorquines les gustaba la rebanada de pan de higo sobre la del pan moreno y no les daba pereza ninguna levantarse al amanecer para recoger los higos frescos que han madurado durante la noche.

Evidentemente los dulces higos han sido tan importantes para mallorquines que han poblado tanto el campo como la lengua con referencias en historias, cuentos, canciones y refranes. El filólogo Miquel Sbert y el quién más sabe y hace mucho para estudiar, preservar y popularizar las higueras de Mallorca  –  Montserrat Pons en Son Mut Nou en Llucmajor, han localizado  hasta  337 refranes. Y  este: “Les figues, com els amors,/ les primeres són les millors” debe referirse a las brevas. ¿O no? 

Brevas - Първите ранни смокини /бревас/ - The first huge figs /brevas/

Смокините са един от любимите ми плодове – ммммм, сладичко! Обичам ги всякак – пресни и хладни, току-що набрани, сушени, зелени на сладко или зрели на мермелад, или на смокинов хляб... те са изключителен плод, който е подслаждал човешкия живот от хиляди години допреди да започнем да употребяваме захарта. И тък като Майорка е пълна със смокини, ще ти разкажа нещо повече за тях.

Смокиновите дървета на Майорка са едно неподозирано от мнозина съкровище – на Балеарските острови има 251 вида смокини и повечето от тях се срещат на Майорка. И хич не е за чудене – смокинови дървета на острова могат да се видят навсякъде, на неочаквани места, големи, малки... всякакви. Смокинята е навароятно дърво – знае да живее от почти нищо, не изисква специални грижи и е много издържлива, както беше казал някой -  “скрива си раните“. Живее около 200 години и след десетата се счита за възрастна, дава много плод до към 80 години, после продуктивността й спада малко. Ако не знаете, смокинята дава два вида плод – ранни, много по-едри и сладки, и обикновените смокини, които всички познаваме. Нормалните смокини от които правим сладка и мермелади, сушим ги и ги пресоваме на смокинов хляб... и какво ли още не, само за да запазим за после този изключителен и нетраен плод. Лазват, че макар да не са хора, смокиновите дървета приличат по характер на майоркинците както нарязаните им листа приличат на човешка ръка. Сигурно затова от незапомнени времена Майорка е пълна със смокинови градини или защото  майоркинците много  обичали да сложат върху филията черен хляб резен смокинов хляб, но хич не ги мързяло да стават в зори, за да оберат хладните смокини, узрели през нощта.

Явно смокините са били толкова важни в ежедневието на майоркинеца, че са населили не само земята му, ами и езика му чрез истории, приказки, песни и пословици. Филологът Микел Сберт и човекът, който най-много знае и прави за изучаването, запазването и популяризирането на смокините – Монцеррат Понс от Люкмайор, в имението си Сон Мут Ноу, са открили цели 337 поговорки. И тази – “смокините както и любовите, най-ранните са най-сладки“ сигурно се отнася за първите едри плодове. Или не?

Higuera en el Valle de Coa Negra - Смокиня в долината на Коа Негра - A fig tree in Valle Coa Negra 

The figs are one of my favorite fruits – hmmmm, how sweet and gentle! I like them any way – freshly picked from the tree, dried, en marmalade or green fig sweet, the Spanish fig bread… this exceptional fruit has sweetened the human life for thousands of years before we got accustomed to use sugar.  And as Majorca is really full of fig trees – I’ll tell you more about them.

Majorca’s fig trees are real treasure although most of the people don’t realize it since there are 251 types of fig trees on the Balearic Islands and most of them you can find on Majorca.  It’ not surprising to see fig trees all over the island – at thinkable places, huge fig trees or small fig trees…  They are fascinating trees that live of nothing, don’t require special cares and survive almost anything – as someone said, they hide their wounds. They usually live about 200 years and at 10 are already adults and give plenty of fruit till 80, later their productivity declines. You might not know that the fig trees give two type of fruit – early figs – huge and sweet like honey that ripe very early, considered the best, and then the normal figs that we all know. Those which we dry, make marmalade or sweet of them… anything possible to preserve those tender and exquisite fruits for later. It is said that although fig trees are not human they resemble very much the typical mallorquin character just as their cut leaves resemble a human hand. This might be the reason why since the early of times Majorca has always been covered with fig tree gardens or the reason was that the Majorcans’ loved cover their bread with a piece of fig bread but they didn’t complain the sunrise wakening in order to collect the fruit that ripened during the night.

Obviously the sweet figs have been very important in the daily life of the Majorcans’ that they have envaded not only their fields but also their language through stories, tales, songs and sayings. The philologist Miquel Sbert and the man who knows and does more than anyone for the study, preservation and popularization of the fig trees of Majorca – Montserrat Pons of Son Mut Nou in Llucmajor, have found 337 proverbs about figs. And this one – “Figs like loves – the first are the sweetest” should refer the early type … or not?

Higuera en la pared del monasterio - Смокиня никне на манастирска стена - Fig tree on the wall of a monestery 

Catedral la Seu - La Seu - the Cathedral - Катедрала Ла Сеу

La Catedral de Mallorca llamada por los mallorquines La Seu es la primera que capta tu mirada si vienes a Mallorca y Palma por mar. Ahí está – arriba en la colina en el fondo de la impresionante bahía de Palma estirando sus elegantes pináculos adornados y luciendo su magnífico portal mayor – la Catedral de Palma de Mallorca. Además de ser muy bella y dominante en la vista de la ciudad desde el mar, la Seu tiene sus maravillas que poca gente conoce aunque están delante de nuestras miradas. Disfrutando a lа imponente belleza de la capilla de la Trinidad, redecorada por Antonio Gaudí,  no nos damos cuenta de la verdadera maravilla de su gran rosetón. El data del siglo XIV – año 1370 - y tiene 11,5 m de diámetro interior y casi 14m de diámetro exterior que lo convierten en uno de los más grandes del mundo. Señala la estrella de la mañana que es el símbolo de Cristo resucitado. Sus  nervios centrales forman la estrella de David.  El rosetón ha sufrido daños dos veces en la historia y las dos veces se necesitaron 10 años para repararlo.

Dos días al año, sobre las 9 de la mañana, la luz del rosetón mayor, situado donde comienza el presbiterio, se proyecta sobre el rosetón de la fachada principal: Son los días 11 de noviembre, fiesta de San Martín, y 2 de febrero, fiesta de la Candelaria

Antonio Gaudí actuó en la Catedral a petición del obispo Pere Joan Campins y entre otros cambios  liberó la Cátedra del obispo de los dos retablos que la tapaban y rediseñó  la capilla de la Trinidad. En esta catedral Gaudí utilizó un nuevo método para dar color a las vidrieras, con la intensión de ensayar para proponerlo en la Sagrada Familia y que constituía en superponer 3 cristales de colores primarios (amarillo, azul y rojo). También recuperó los rosetones y vidrieras que estaban tapiadas.

 En las catedrales góticas la luz unifica todos sus elementos y los transfigura. La intensa luz mediterránea de nuestra Catedral representa el clima de Jerusalén celestial cuya luz es Dios mismo. En total son 61 las vidrieras de la Seu y 5 rosetones que presiden las naves.

La nave central de la Seu tiene altura de 44 m – la segunda catedral gótica más alta del mundo y la soportan 14 columnas octogonales y elegantes que ascienden hasta recoger los nervios de la bóveda de crucería.  Aquí está una comparación de diámetro/altura de columnas de otras catedrales famosas de Europa:

Mallorca                              21.50m/ 1.49m

Milan                                    24.00m/2.73m

Chartres                              11.20m/2.80m

Colonia                                10.50m/2.10m

Rein                                      10.00m/2.00m

La torre del campanario fue construida en 1389 y posee 9 campanas, la mayor se llama N´Eloi – en castellano Alabanza y pesa 4500 kg. El gran órgano construido en 1795 fue restaurado en 1993 así que hoy en día podemos disfrutar sus magníficos tonos.  En 1931 La Seu fue declarada Monumento Historico-artistico.

Portal mayor - Main entrance - Главния портал

Катедралата на Майорка, която майоркинците ласкаво наричат Ла Сеу първа привлича вниманието ти ако пристигаш на Майорка и в Палма по море. Ето я там – горе на хълма в дъното на забележителния залив на Палма, протягаща елегантните си украсени пинакли и демонстрирайки чудесния си главен портал – Катедралата на Палма де Майорка. Освен че е изключително красива и доминираща гледката на града откъм морето, Ла Сеу притежава много малки чудеса, които малцина познават, макар да са изложени на погледите ни. Наслаждавайки се на красотата на параклиса на Светата Троица, предекориран от А. Гауди,  не си даваме сметка за истинската изключителност на големия  розетон над олтара. Той датира от 14в – 1370г. и има 11,5м вътрешен диаметър и почти 14м външен диаметър, което го превръща в един от най-големите в света. Розетонът представлява утринната звезда, която е символът на възкръсналия Христос. Интересното е, че главните му нерви образуват звездата на Давид. Два пъти през вековете е повреждан големият розетон и двата пъти за поправката му са били необходими по 10 години.

Два дни в годината – на 2 февруари, на Сретение Господне и на 11 ноември - Сан Мартин,  около 9 ч. сутринта светлината на големия розетон се проектира върху розетона на главната фасада.

Антонио Гауди работи в Катедралата по покана на епископ Пере Джоан Кампинс ъ между другите промени освобождава Катедрата на епископа от двата олтарника, които я закриват и редекорира параклиса на Светата Троица. В тази катедрала Гауди използва нов метод за оцветяване на стъклописите, като репетиция преди да го приложи в катедралата Светото Семейство в Барселона, който се състои в преполагането на 3 стъкла в основни цветове /червено, жълто и синьо/. Освен това възстановява закритите розетони и стъклописи.

В готическите катедрали светлината уеднаквява всички елементи и ги променя. Силната средиземноморска светлина на нашата катедрала представлява климата на небесния Йерусалим, чиято светлина е самия Бог. Сега Ла Сеу има 5 розетона и 61 стъклописа, които я красят и осветяват.

Централния кораб на Ла Сеу има 44м вътрешна височина – втора по височина готическа катедрала в света, поддържана от 14 елегантни осмоъгълни колони, възвисяващи се до пресечните точки на кръстатите сводове. По-долу е сравнителната таблица на височина/диаметър на колоните на няколко други известни европейски катедрали .

Майорка                            21,50м/1,49м

Милано                              24,00м/2,73м

Шартр                                 11,20м/2,80м

Кьолн                                  10,50м/2,10м

Рейн                                    10,00м/2,00м

Камбанарията на катедралата е построена през 1389г. и има 9 камбани, най-голямата се казва Н’Елой – Възхвала и тежи 4500 кг. Големият орган е създаден през 1795г. и реконструиран през 1993г. През 1931г. Катедралата е обявена за културно-исторически паметник.

 The cathedral of Majorca which the locals lovably call La Seu is the first thing that captures your sight if you arrive to Majorca and Palma by sea. There it is – on the hill at the fond of the impressive bay of Palma, stretching up the sky its decorated pinnacles and showing its splendid main entrance – the Cathedral of Majorca. Apart from being extremely beautiful and dominating the view of the city from the sea, la Seu has its other wonders which very few people know although they are in view of everyone. Admiring the magnificent chapel of the Holy Trinity, redecorated by Antonio Gaudi, we don´t really realize the real marvel of the great rose window. It dated back to 14^th century – 1370 – and has 11.5 m inside diameter and almost 14 m outside diameter which situates it between the biggest rose windows in the world. It represents the morning star which is the symbol of the resurrected Jesus Christ and its main nerves form the Star of David. Twice in the history the great rose window suffered damages and both times it took full ten years to repair it.

Twice a year at about 9 am the light of the great rose window is projected over the rose window of the main entrance – on 11^th of November, San Martin´s day and 2^nd of February, Candelaria day.

Antonio Gaudi worked in the Cathedral by the invitation of the bishop Pere Joan Campins and between others changes removed the two altarpieces which covered it and redesigned the chapel of the Holy Trinity. In this cathedral A. Gaudi used a new method of giving color to the glasswork as a preparation to promote it for the Sagrada Familia in Barcelona and it consisted in overlaying 3 glasses of basic colors (yellow, red and blue). He also recovered the rose windows and glass works that were covered.

In the gothic cathedrals the light changes and makes it all uniform. The intense Mediterranean light of our cathedral represents the climate of the Heavenly Jerusalem which light if God himself. La Seu has totally 61 glassworks and 5 rose windows which decorate its naves.

The central nave of La Seu is 44 m high – the second highest gothic cathedral in the world and is supported by 14 elegant octagonal columns which rise to reach the nerves of the crossed domes. Here you can see a comparative table of height/diameter  of the columns of other famous European cathedrals:

Majorca                              21.50m/ 1.49m

Milan                                    24.00m/2.73m

Chartres                              11.20m/2.80m

Colonia                                10.50m/2.10m

Rein                                      10.00m/2.00m

The bell tower was constructed in 1389 and has 9 bells, the biggest is called N´Eloi, which means Eulogy and weights 4500 kg. The great organ was constructed in 1795 and repaired in 1993 so we can enjoy its magnificent tones now. In 1931 the Cathedral was proclaimed Monument of Art and History. 

Molinos - Windmills - Вятърни мелници

Quién no conoce esta imagen? Poco antes de aterrizar en Mallorca las ruedas de los numerosos molinos de colores saludan a los visitantes, son nuestra primera impresión. Si Don Quijote hubiera sido mallorquín, seguramente hubiese agotado completamente sus recursos.

Su historia se remonta a la conquista cristiana en el año 1229. En los siglos XVII y XVIII vivieron su punto álgido, con unos 1.000 repartidos por toda la isla. La mayoría sirven para extraer agua y fueron construidos en el siglo XIX, el más antiguo se construyó en 1845 y se encuentra en la planicie de Sant Jordi.

Los molinos de la zona circundante al aeropuerto, llamada el Pla, extraen agua diariamente para regar los campos. Particularmente en esta parte de la isla, que debido a su fertilidad ha sido denominada la “despensa de Mallorca”, los molinos trabajan a veces a destajo. No sólo existen molinos de extracción de agua alrededor de Palma, sino también y sobre todo en la zona de Santanyi, Campos, Sa Pobla y Muro.

Otro tipo extendido de molino es el de viento, algo más antiguo, que se utilizaba antiguamente para moler el grano. Podemos encontrarlos particularmente en los ayuntamientos de Llucmajor, Felanitx, Manacor y Porreres, pero también cerca de Palma, Santanyi y Campos. Este molino no sólo producía harina, sino que también se empleaba para machacar la sal.

La construcción típica de un molino de viento consta en parte de una torre de unos buenos 10 metros. En la parte superior se encuentra una rueda de paletas. El molino harinero tiene menos aspas aunque más grandes, mientras que el molino de agua posee aspas más estrechas unidas a un aro del que sobresale una sola cola de gran tamaño.

La cantidad de paletas y el tamaño de la rueda han ido variando a lo largo de los siglos y caracterizan al tipo de molino. En el piso superior de la torre del molino de grano las muelas desmenuzaban el grano y en el piso bajo o, mejor dicho, en una construcción plana, vivía el molinero.

Pero existe un tercer tipo: el molino sin aspas, denominado molino de sangre, en el que la rueda se mueve gracias a la tracción de un animal, normalmente un burro. Es el tipo de molino más extendido, sobre todo necesario en zonas donde no sopla suficiente viento o el agua no es abundante. Su rendimiento es algo menor, pero gracias a la sencillez de su utilización es muy usual en la elaboración del aceite a partir de las aceitunas.

Ya hace un tiempo que los molinos han perdido su función y significado para la agricultura, pero su valor como patrimonio cultural y como testigo de los acontecimientos de la historia de Mallorca es incalculable. Hoy los vemos como algo habitual y nos alegramos de ver sus aspas coloreadas moverse con el viento, aunque muchos de ellos son aún ruinas sin aspas o torres caídas. Por suerte, un programa de gobierno, el FODESMA, una iniciativa creada por el Consell de Mallorca en 1993, se esfuerza en la conservación de los molinos, restaurándolos, formando artesanos y publicando valiosos estudios e informes para protección y conservación de este importante símbolo de la isla. 

Molinos de extracción de agua - Windmills extracting water - Вятърна мелница вадеща вода

Кой не разпознава тази гледка? Малко преди да се приземят на Майорка посетителите й се изненадват от поздрава на цветните крила на множество вятърни мелници – първото впечатление от острова.  Ако Дон Кихот беше майоркин, сигурно щеше да се изтощи тотално.

Историята им датира от времето на християнската завоевание през 1229г. През ХVII и XVIII век изживяват върха на своята слава – над 1000 мелници по целия остров. Повечето служат за извличане на вода и са построени през  19 в. Като най-старата се намира в равнината на Сант Джорди. Мелниците в зоната на летището, наричана Пла на майоркин, ежедневно извличат вода за поливане. Заради плодородието си тази част на острова е наричана “килерът на Майорка“ и понякога мениците се въртят неуморно ден и нощ. Мелници за вадене на вода има не само около Палма, но и в районите на Сантани, Кампос, Са Побла и Муро.

Друг широко разпространен  и стар вид мелници са вятърните мелници за мелене на зърно, каквито можем да видим най-вече около Люкмайор, Феланич, Манакор и Порерас, както и около Палма, Сантани и Кампос. Освен брашно, тези мелници са ползвани за смилане на солта.

Типичната структута на вятърната мелница се състои от една кула с височина около 10м. В горната част се намира едно колело с перки.  Мелницата за зърно има по-малко перки, макар и по-големи, докато тази за вода има по-малко и по-тесни перки, събрани в една стрела с голяма опашка.  Броят и размерите на перките са се променяли през вековете, но винаги в горната част на мелницата са колелата, които мелят зърното, докато в долната част е жилището на мелничаря. 

Съществува и трети вид мелници – движени от добитък, обикновено магаре, които са най-разпространени в районите без силен вятър или с малко вода. Те имат по-ниска производителност, но благодарение на своята простота са използвани широко в добиването на зехтин от маслини.

Въпреки че мелниците са игубили своето значение за земеделието, поради своето значение като културно и историческо наследство  правителството на Балеарите има една програма за тяхната реставрация и консервация.

Molinos de grano - Windmills for grain - Мелници за зърно

Who doesn´t recognize this image? The first impression we get just before landing on Majorca are the wheels of plenty colorful windmills welcoming the visitors. If the famous Don Quihote had been born on Majorca he would have very soon exhausted all his resources of battle.

The history of the windmills dates back to 1229 and the Christian conquest of the island of Majorca by King Jaime I. During 17th and 18th centuries they lived their time of glory and there were about 1000 of them all over the island. Most of the windmills were used to extract water and were constructed in 19^th century. The oldest one dates back to 1845 and is situated in the plane of Sant Jordi.

The windmills of the area around the airport, known as el Pla, extracted water to water the fields. This particular part of the island was called “the food stock” of Majorca and there the windmills wheel all the time. Water extracting windmills exist not only in Palma area but also in the zones of Santanyi, Campos, Sa Pobla and Muro.

Another typical structure of the windmill, more ancient, was used to mill the grain. This type we can still find in the municipalities of Llucmajor, Felanitx, Manacor and Porreres just as well as around Palma, Santanyi and Campos. It was also used to mill the salt extracted on the island.

The typical construction of the windmill consists of a rather high tower of about 10 m and on its top is situated the wheel with of the wings. The grain mill has less but bigger wings while the water extracting type has more and smaller wings connected in a circle and sort of an arrow which big tail sticks out of that wheel.

The number and the size of the wings had changed throughout the centuries and the type of the windmill. In the grain type the upper floor was occupied by the big stones which milled the grain (or the salt) while the ground floor was used as miller´s premises.

There also exists yet another type of mill without wings, called “blood mill” in which the stones were rolled by an animal, usually a donkey. This type of mill was popular in zones of less wind or water. Its efficiency was lower but being of so simple construction it was used in the oil extraction of the olives.

Molino de sangre - Grain mill with donkey - Мелница с магаре

Almazara - Olive mill - Мелница за зехтин

The windmills lost their function and agricultural importance long time ago but they preserve their great cultural and historical value in the history Majorca. Now we take a daily pleasure in the movement of their colored wings in the wind although many are still without wheel and in ruin. Luckily there is the governmental program of the Consell of Majorca from 1993 which is dedicated to the preservation and reconstruction of this typical symbol of the island. 

Majorca incognita

Halo my friend, I´d like to present you Majorca. And don´t tell me that you know everything about this island so famous with it´s beauty, it´s mild climate and beaches with crystal waters. Having been here and sunbathed in Arenal or Magaluf, having seen the silhouette of La Seu clearly cut in the sunset light and the tranquil bay of Palma full with sails of the elegant yachts -   all that sill doesn´t mean you´ve seen Majorca.

Belver- Белвер

  Sunset - Puesta del sol - Залез 

 Inverno mallorquin - Winter in Majorca -             Майоркинска зима

Palma beach - Playa Palma - плажа на Палма

I´ll show you Majorca incognita – the island with the daily beauty, the island that every year makes fall in love hundreds of persons who come for just a few days and then decide to stay here forever, the small island of just 623 km² and a great mountain – La Tramuntana. Which  – believe it or not – has 11 picks over 1000m high and magnificent rocky coasts which sight from the sea conquered the heart of the Archiduque Luis Salvador two centuries ago and not just made him live here for the rest of his life but also study and announce the island to the world with his books. Actually he was the first one to promote the island - and with what result? The result is that more than 130 languages from all over the world are spoken in Majorca today and all these foreign people, forasters as the locals call them, live quietly together and collaborate between themselves so that each one can reach his personal happiness, united just by their love for this magic island.

Майорка - непознатата

Здравей приятелю, искам да ти представя Майорка. И не ми казвай, че вече знаеш всичко за този остров, толкова известен с красотата си, с мекия си климат и с плажовете с прозрачночиста вода. Дори и да си бил тук и да си събирал слънце по Аренал или в Магалуф, дори да си видял силуета на катедралата Ла Сеу изрязан в светлината на залеза и тихият залив на Палма пълен с платната на елегантни яхти още не означава, че си видял Майорка.

Ще ти представя непознатата Майорка –  островът с ежедневната красота, островът в който се влюбват хиляди хора, дошли за няколко дни и решили да останат да живеят тук, малкия остров от само 623 км ² с неговата голяма планина Трамунтана, която има 11 върха над 1000 м височина, колкото и невероятно да ти се струва, и с отвесни скалисти брегове, чиято гледка откъм морето преди 2 века накарали Архидук Луис Салвадор не само да се влюби в острова и да дойде да изживее тук  целия си живот и освен това да изучи и да започне да популяризира за пръв път острова чрез книгите си. И резултатът от това е? – че днес на Майорка се говорят повече от 130 езика от цял свят иче всички тези хора, чужденци, “форъстерс “ както ги наричат майоркинците кореняци, съжителстват спокойно и си сътрудничат, за да постигне всеки своето лично щастие, обединени единствено от магията на любовта им към този остров - Майорка. 

Mallorca incógnita

Hola amigo, quiero presentarte Mallorca. Y no me digas que ya lo sabes todo sobre esta isla tan famosa por su belleza, su clima cálido y playas con aguas cristalinas. Haber estado aquí y tomado el sol en Arenal o Magaluf, haber visto silueta de la Seu cortado claramente en la luz del atardecer y la tranquila bahía de Palma llena de velas de elegantes yates no significa que has visto Mallorca.

Yo te voy a presentar la Mallorca incógnita – la isla con belleza cotidiana, la isla que enamora a los miles de personas que vienen por unos días y deciden quedarse para siempre, la isla pequeña de solo 623 km ²  con su gran montaña  - La Tramuntana, que aunque no te lo creas, tiene 11 picos más altos de 1000 m y unos acantilados maravillosos vistos del mar – los mismos que enamoraron al Archiduque Luis Salvador hace 2 siglos y lo hicieron no solo venir a vivir aquí  el resto de su vida sino también estudiar la isla y propagar la con sus libros. Fue él quien empezó a promocionar Mallorca por primera vez. ¿Y el resultado es?  - pues hoy en día en Mallorca se habla en más de 130 idiomas del todo el mundo y toda esta gente, extranjeros, forasters como dicen los mallorquines de pura cepa, conviven tranquilamente y colaboran entre sí  para conseguir cada uno su propia felicidad, unidos únicamente por la magia del amor por esta isla – Mallorca.